събота, 12 декември 2009 г.

Спомени от "Лавеле"

Незнаех къде да се размотая из облачния неделен застой. Тъжно някакво ми беше, пусто, безнадеждно и безсмислено. Нямах уговорки, пък и не ми се търсеше никого.

Краката сами ме заведоха в Лавеле. Полупразно наоколо. Седнах на бара до някакъв тип, който също седеше самичък.

- Може ли да те почерпя една бира? - обърна се към мен за първи път.

- Само ако напишеш стих - отговорих - който да ми хареса.

Почти бях сигурна, че това непосилно условие ще го откаже. Не, че не исках да си говорим. Нямах желание да оставам длъжна на когото и да било, дори с една бира...

Взе той обаче кочана със сметките. И го написа. С прости думи описа естеството на деня и вечерта.
Такова, каквото е - Сега.

Хареса ми. Усмихнах се.
Дръпнах кочана със сметките и на свой ред отговорих...

Купувахме бири един на друг и писахме така цяла вечер.
Говорихме. Пуканки ядохме.

Никой не остана сам.


.........

Затова ми беше любимо рок-кафе "Лавеле". Там никой никога не остава сам, колкото и непознат да се появи на вратата.

Още - "Борачо", "Под нулата", "Фани", "Мравуняка" - все подобни бешелости най-любими.

Няма ги вече.





...

7 коментара:

angie каза...

:) ако се замисля колко неща вече ги няма сигурно ще пропилея остатъка от живота си в търсенето им.. пазя ги и аз в разни кутийки. разравям отвреме навреме тавана, бодувам със сивите мишки, бур(г)анизирам разни оргазмости, тичам след шоколадовите обвивки, щото някой е отместил стъкленият похлупак на Снежанка и те са се изтъркаляли надолу по хълма..
но ако се връщам към нещо, то е само към ново начало. за да бъда намерена. днес, утре, някъде, някога, във всичко. или само в някого. с това притежавам вселената си, а и тя - мен. не знам.. мисля си.. за бъдещности предимно.. за това колко още може да изживееш.. във всеки един миг напред :))

Ясмина каза...

такива трябва да бъдем винаги :)

...но и такова подобно заведение, подяволите, няма ли кой пак да направи, за да ни сбира накуп, без да се уговаряме?

angie каза...

не заведение ами един арт център съм замислила аз, с размяна на музинки, поезийности и тъ нъ съвсем непринудени и в същото време полезни общувания, ъм, да не говоря предварително, дано имаме късмет;))

в Лавеле не съм влизала от 3 години, не знаех, че още съществува:)

Ясмина каза...

то и аз си мрънкам за онова - старото Лавеле, отпреди 4-5 години, когато Тануки беше на бара...

а за идеята ти - айдее по-бързооооооо! :))))

angie каза...

много е натежала и много е хубава.
ще отпушим бента, сигурна съм, наздраве и горещи прегръдки:-)

Тануки каза...

Еееех, дам, на бара...
и когато вие бяхте там....
Липсващо ми е често....

Ясмина каза...

Тануууук! :)))))))сега остава да започнеш и да пишеш в този твой нов блог :))))))))))