понеделник, 21 декември 2009 г.

Цвете

с кацнала върху него калинка получих в знак на обич.
"много красиво" - помислих, внимавайки да не я уплаша и да отлети надалеч.
на третия ден се зачудих какво ли прави там, че все на едно място си стои - не е ли гладна вече?

а тя...беше отдавна умряла.

най-тъжното цвете, което съм имала някога.

....

чернобял спомен, дошъл при мен заради Петината "незначителна капка кръв"

..

5 коментара:

angie каза...

Ясмински, това беше тъжно..(
много.

да ти разкажа за една друга буболечка..
в края на октомври калинка в парка?.. настанява се в ръкава ми и стои едно приказно отпуснато на слънчицето такова.

вярвам в чудеса, ама някои от тях направо ме изумяват. но, щом е дошла.. ъм.. яяяя, имаше две точки! трябваше да реша хоризонтални ли са, вертикални ли са.. ми, мамка му, трябва да значат нещо, не може да са просто така.. тъ, щом е дошла, да я използвам по предназначение..

калинке-малинке, отлети и ми покажи в каква посока ще се.. ъъъъъъъ.. таковата, де.. а, бе, и това не, ами в каква посока ще намеря любовта..

стои крилатият фъстък на пръста ми, потрива си крачетата, мустачките и крилцата - и не иска да лети. аха, ми това ще е няква дефектна калинка!

лети, де! лети. колко да те чакам да се начешеш?... ъ-ъ. не ще. пък може днес да й е почивният ден? баси и късмета, дето го имам! една калинка на сто години ще видя - и тя баш тогава да не работи.. ми, мамка му, начи..

а ако я тръсна, за да я подсетя?- мисля. тръсвам я. фъстъка, най-накрая разперва крилца и ще отлети в посоката, в която.. тцъ. прави плавен завой във въздуха и каца от другата страна на ръкава..

няма любов за мене, ееей.. или пък съм толкова самовлюбена, че не ми трябва някой друг. както и да е.. все не е хубаво :(

а точките на фъстъка бяха вертикални. ето така - : нещо като започна се пряка реч, изброяване, нещо вмъкнато посред другото..
и точно тогава сервитьорката мина с двоен джак, подплаши калинката и тя кацна на онзи ръкав, с други думи, следваше продължение. но ръкавът не видял, че тя е там.. а аз докато разкажа..

исках да кажа, че понякога животът си случва сам каквото там трябва, без да се съобразява с нашата намеса или бездействие.

Ясмина каза...

ми тя Петя виновна, че ме подсети... а то си стана цяла калинкова верига от истории :):)))ако го беше пуснала това в твоя блог, с линк към моя, щяхме сигур да сме родоначалници на цяла калинкова лавина от спомени ;)))))

аз също имам една с ръкав, почакай да я потърся из дир-ските ми умопомрачения :)))

ето я:

Спи в прегръдките ми калинка

кацна.... повъртя се малко.... намери една пътечка в ръкава на джинсовото ми яке и ....заспа.
изненадах се.
не очаквах буболечка така приспивно да се държи.

...после стоях без да мърдам ръката си доста време - на слънце - да й е топло и сънноприказно...

но в един момент Ясен иска сок и аз ставам и се озовавам под сянка, и калинката се раздвижва и се стряска насън и тръгва...


а аз я вземам в ръка и я оставям на една слънчева маса...

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=depechemode&Number=1945014741&page=2&view=collapsed&sb=5&vc=1

:)

angie каза...

хахахаха, задъха ми на калинков сос..
ей, сега като ни настигнат пожеланията на природозащитниците.. ще им направим път да ни подминат;)


всяко нещо в природата Ясме си има точно определеното място и време. при теб е трябвало да се случи. не навън или прегазено някъде. помисли и от тази гледна точка, ок:) цунк, много.

мислидуми каза...

ех, недейте да се заразявате от обзелото ме леко мрачно настроение, моля.

хубаво е станало, Ясминке

Ясмина каза...

недей да се кахъриш, аз и без туй не съм никакъв фен на празниците :)