...

един от тези дни, в които препрочитам. събуждам се с ясно желание точно какво и го търся, и нямам спокойствие, докато не го открия отново. днес е този стих, подарен ми за рождения ден преди години от Петя - reader


"Май отново си тъжна, Любов...
От какво са сълзите в очите?
Твоя поглед - и странен, и нов
в мен събуди отново мечти.
Но защо е тъгата, кажи?
Аз при теб може пак да се върна,
уморена от прашни следи
на душата ти в моите сънища.
Свои стъпки оставила там
по места, дето никой не стъпва,
ще поемеш ли пак към света
на сърцето ми - каменна буря?
Там въпроси очакват те, свили
в свойте пазви по някой кинжал.
Лека смърт не престават да дирят
те за теб и за твоя свят бял.
Я кажи, ще успееш ли пак
вътре в мен ти подслон да откриеш?
Ще почакам отново аз знак,
ще те чакам чрез мен да засвириш.
И недей да тъгуваш така,
непогребана тлееш ти, жизнена -
ту поточе, ту мътна река
оцелялала от моите изстрели."