събота, 5 декември 2009 г.

There's no end to the lengths I'll go to...

години по-късно вече мога да я слушам, без да боли...
една от най-любимите ми споделени песни.
а красотата си остава, изхвърлила ненужната тъга.
Тук, Вътре,
зад ъгълче от лабиринта на сърцето ми,
си стои.

хербаризирана завинаги.


Няма коментари: