Спомени от "Лавеле"

Не знаех къде да се размотая из облачния неделен застой. Тъжно някакво ми беше, пусто, безнадеждно и безсмислено. Нямах уговорки, пък и не ми се търсеше никого. Краката сами ме заведоха в Лавеле. Полупразно наоколо. Седнах на бара до някакъв тип, който също седеше самичък. - Може ли да те почерпя една бира? - обърна се към мен за първи път. - Само ако напишеш стих - отговорих - който да ми хареса. Почти бях сигурна, че това непосилно условие ще го откаже. Не, че не исках да си говорим. Нямах желание да оставам длъжна на когото и да било, дори с една бира... Взе той обаче кочана със сметките. И го написа. С прости думи описа естеството на деня и вечерта. Такова, каквото е - Сега. Хареса ми. Дръпнах кочана със сметките и на свой ред отговорих... Купувахме бири един на друг и писахме така цяла вечер. Говорихме. Пуканки ядохме. Никой не остана сам. ......... Затова ми беше любимо рок-кафе "Лавеле". Там никой никога не остава сам, колкото и непознат да се появи на вратата. Още - "Борачо", "Под нулата", "Фани", "Мравуняка" - все подобни бешелости най-любими. Няма ги вече. ...