Мъгла

като в ноев ковчег с цялата къща пътуваме... хора идват, отиват си, носят каквото имат, слагаме на масата, каквото намерим в хладилника... простичка, домашна трапеза...  пием, прегръщаме се, говорим, слушаме музика, понякога замлъкваме пред бялото, което ни е обгърнало.

мъгла е навън, а вътре - безвремие...  тийнейджъри влизат-излизат,  малките са разхвърляли играчките си  навсякъде..

пътуваме си така ден след ден - балкон-мачта-кораб... и сякаш сме извън света - нито светлинка не се вижда наоколо, само гъстото бяло море от мъгла между двете години.