сряда, 9 декември 2015 г.

записки от вчера

Някаква леля сяда до мен и ме пита какво ще е събитието. Теодора Димова с Ороци, казвам, но тя не разбира. Обяснявам, че това е нарочна грешка, а тя на свой ред ми казва, че я е гледала в предаването на някой си ..Ъ?,, и много се е впечатлила? Мигам срещу нея, мисля си, леле, колко съм станала горски човек, нищо, ама нищо от телевизията незнам от последните двайсет години...
Но после се прибирам вкъщи и всичко ми е такова, истинско, моето си.. отварям си книгата и си прочитам първото за стоте грама маслинки и ми е хубаво и еднотакова.. как да кажа... еми женствено, женско.. моето си мислене.

 ...

Значи, докато бяхме студенти, осми декември никога не е бил най-хубавият ни празник. Всеки ден, всички дни бяха празници, непрекъснато празнувахме живота, свободата, идиотията, музиката, поезията и всичко...

.....

вкарах джака вътре и осъзнах, че това дърво досега е плакало от студ

...

- А ти знаеш ли я тая песен за еленчета - Феленинчита?:)
- Знам я, разбира се, детството ми е в нея:)

...

и среднощно писмо от Укята:
"Днес се ожених, имаше всичко за веселба, само Бяла рокля нямаше. Направихме си никелирани пръстени, после ги подменихме. Така беше, но бяхме щастливи.. Имахме незабравими моменти заедно... Просто имах нужда да споделя това с някого, а ти се оказваш най близко..  
Целувки, ВУ Спас."

Няма коментари: