четвъртък, 17 декември 2015 г.

Ясминска теорема за намирането

когато вървиш, избирайки посоката, която повече харесваш, и откриеш нещо красиво, дори да не си запомнил пътя до там, достатъчно е да тръгнеш в посоката, която повече ти харесва, за да го намериш отново.

много пъти съм я изпитвала. работи:)))
..

и най-убедителното й доказателство:

три дни и три нощи обикаляме барселона по точно този начин и все попадаме на едно нощно площадче, вълшебно осветено и някак изящно красиво. не пропускам да го щракна всеки път. идва рожденият ми ден обаче, и ми открадват фотоапарата, заедно с всичките около две хиляди безумни снимки, които идиотски сме наснимали. тъгата е огромна.. не, не за камерата, повече за загубените движения и застивания, които никога, никога повече няма да се върнат...

зиги обаче ме разтриса, хваща ме за ръката и ме задърпва към първия голям магазин за техника. купува ми абсолютно същата матрица, заедно с обективите, които имах към нея, после ме помъква да повторим отново всичкото любимо, което сме нащракали по пътя си. вървя след него като сопол с потънали кораби, а той не се отказва и щрака ли щрака, връщайки спомените...

в последния ден идва ред да намерим площадчето. търсим като луди и нищо не откриваме. преброждаме камък по камък целия Готик, и нищо. прехвърляме мислено спомени за това къде се намира, ровим вече отчаяно и нищо, нищо...

накрая се спирам на място. замислям се за начина, по който сме го открили. а, да, ами вървяхме само в посоката, която повече ни харесва. щом го помислям, веднага  изпълняваме....

само няколко метра по-надолу, зад ъгъла... го откриваме.
нашето си площадче..

:)


3 коментара:

bluestorm каза...

Прекрасно!! "Though this be madness, yet there is method in't." :))
Весели празници и щастлива и късмелийска Нова Година! хх

Ясмина каза...

Прекрасни дни и на теб пожелавам, миличка, и айде ела си да се видим пак:)))

Марк каза...

Абсолютно работи, точно по този начин :)
ЧНГ!