очите ни все надалече гледат, а не съзират очевидното, което е блеснало единствено като мираж срещу балконите ни... зяпаме стръмните склонове, докато си пием кафето, пък е необходимо само една първа танцова стъпка да направим, протягане, чупка в кръста към тяхна посока... за да се плъзнем после по гъз върху веселото им нанадолнище :)
Витоша да пребродя най-педантично. така реших за начало - хвърлям Гуцик на ясла и продължавам към планината.
първа точка - с кабинковия лифт на Симеоново до хижа Алеко - отметната! :) :)
8 коментара:
ма ти дъновистка стана )))) аз все един и същ альош изкачвам. за витоша - уха, уха!!!
Айларипиии!:D Ами че пък като си рекла, действай! Катери и дишай сладък въздух! Да отсрамиш повечето от нас (Че то аз, ако падна, пет часа ще има да ставам... )
Пък и до морето има време...:)
направо в бялото братство отивам да се запиша след малко ;))) ма да - Дъновите думи са ми много на сърце, даже една малка негова книжка чета напосоки сега :) а найте ли колко е топло горе у планината, почти като в Родопоте сигурно ;) тъкмо избирам днешния маршрут. май до хижа Кумата ще се ходи.. :)))))
хубаво е до кумата, бях като малка, и до планинарска песен ходих
за Планинарска песен за първи път чувам, брей че име :)
http://www.bgjourney.com/Planini/Vitosha%20i%20Ljulin/h.%20Planinarska%20pesen/hija%20Planinarska%20pesen.html
каква китна хижичка, само не разбрах как се стига до там. :))) абе ще трябва да си купим карта на Витоша, то се е видяло :))
бравобравобравоооо!
Публикуване на коментар