четвъртък, 23 януари 2014 г.

... и се сещам изведнъж

за оня огромен букет люляци, който П. донесе една пролетна нощ в стаята ни. беше окъсал храстите по целия дълъг път пеша от лозенец до студентски град, с големите си и силни мъжки ръце. и нито една ваза не беше възможна да го побере. не, че тогава имахме вази, де. три буркана от компот  напълнихме с клони до върховете на възможностите им. и всяка вечер ги затваряхме в банята, че от плътна люлякова миризма беше невъзможно да се заспи...

нощем на тоалетна да идеш у наща къща -  да се нанаркоманиш с пролет :)))

5 коментара:

ВeСеЛиНа каза...

Последното на последното изречение си го свивам! Точка.

Ясмина каза...

хайде разпиши се де, откога те чакам и много ми липсват думите ти <3

ВeСеЛиНа каза...

Не идват

bluestorm каза...

кафето ми е гарнирано с аромат на люляк тази сутрин. благодаря! с усмивка,

Ясмина каза...

прегръщам те :))))