за оня огромен букет люляци, който П. донесе една пролетна нощ в стаята ни. беше окъсал храстите по целия дълъг път пеша от лозенец до студентски град, с големите си и силни мъжки ръце. и нито една ваза не беше възможна да го побере. не, че тогава имахме вази, де. три буркана от компот напълнихме с клони до върховете на възможностите им. и всяка вечер ги затваряхме в банята, че от плътна люлякова миризма беше невъзможно да се заспи...
нощем на тоалетна да идеш у наща къща - да се нанаркоманиш с пролет :)))
нощем на тоалетна да идеш у наща къща - да се нанаркоманиш с пролет :)))
5 коментара:
Последното на последното изречение си го свивам! Точка.
хайде разпиши се де, откога те чакам и много ми липсват думите ти <3
Не идват
кафето ми е гарнирано с аромат на люляк тази сутрин. благодаря! с усмивка,
прегръщам те :))))
Публикуване на коментар