Дейвид

ни седем часа нагости днес. цял ден не млъкваме от приказки. удивителен човек, заплюл матрицата и почти загърбил цивилизацията. когато го срещнах, тъкмо беше напуснал Англия, за да заживее сам в село Таваличево, Кюстендилско.  "какво ще правиш на село?" - поинтересувах се много скептично, а той отговори, че има плътни планове за следващите шейсет години от живота си. сега - пет години по-късно - не е скъсил срока, само мечтите са се увеличили с много още идеи.

от първата ни среща помня още, че го попитах как така не му пречат нощните дворни кучета на съня, а той каза, че изобщо не чувал никакви лайове. е, точно това му трябваше. от онзи ден нататък  си търси земя, далеч от населени места, защото вече неможе да спи от кучешката дандания. то не бяха тапи за уши, не бяха гърмежи за сплашване на досадните животни. по едно време даже излизаше нощем да ги храни с огромна надежда за малко тишина.. нищо обаче не помогна.

...докато един ден не му хрумнало избавлението. започнал да си пуска на плеъра още по-голям шум, който да заглушава всичко останало... така заспивал нощем вече цели няколко седмици... :)

краднах си снимка от профила му във фб :))) а някога по-нататък ще разкажа всъщност съществените неща за този извънземен самотен идиот :)))