четвъртък, 30 януари 2014 г.

Нарамили шейната

и се отправили към  Луната... :))))

така нарече Яна снежното хълмче в Мусагеница, привлякло тези дни като магнит всичките малчугани наоколо.  през целия късен следобед майки и баби намествахме дупета в детските шейни и се въргаляхме из снега, заедно с бебетата на всякакви възрасти.. 
за беда, тъкмо бях изпрала скиорския си екип, та вихрих крака по пола, но съвсем не беше толкоз безсрамно и невъзможно, колкото си го мислех.. приложих даже някои стари забравени хватки, присетих се изведнъж и  за всичките състезания по шейни, на които съм се борила за националната купа.. 

по тъмно се прибрахме двете - с червени обветрени бузи и озвездени очи, изгладнели веднага за още луни....

"Утре пак ще ходим на пързалката, нали?" - питам я, а тя отговаря - "Не, на Луната! :)

5 коментара:

ВeСеЛиНа каза...

Един от най-хубавите ми спомени от Русия (СССР) - татко, аз, шейната и сняг по-висок от мен отиваме на деЦка градина.

Ясмина каза...

ааааааааааааа, живяла си в Русияяяяя!!!??? да се разкаже веднага! моля :))))))))незнам дали знаеш, на Яна е украинче :)

Ясмина каза...

и... в шейната, завита в одеяло, нали, и аз и аз :))))

ВeСеЛиНа каза...

Да, с одеало, шапка ушанка и съветски ботуши, мисля валенки се наричаха:)). Не знаех за Яна, от чия страна?
От Русията помня почти всичко, въпреки четири годишната ми възраст тогава - миризми, животни, гори, реки, пътища и една дървена пързалка, с която имах вземане-даване!

Ясмина каза...

от тази възраст и аз помня почти всичко от северна българия, където живеех при баба :))) не се забравя това време. а яна прилича най-много на баба украинка - майка му на цецо и така... :)