четвъртък, 2 януари 2014 г.

безсъние

тази нощ женската интуиция ни беше хванала всичките за ръце. от най-малката Гуцинг, през мен и майка ми -  до най-старата баба Цонка - почти не успяхме да мигнем по време на цялото тъмно... чудех се защо така, усъмних се, че нещо не е наред.. чак в сутринта разбрах - духът на най-малката бабина сестра - Спаса -  прелитал е бил за последно над нашия свят...

женското в нас е усетило душата й  като Пълнолуние. на фона на мъжкото сладко похъркване.

6 коментара:

ВeСеЛиНа каза...

Да отиде някъде на мирно и спокойно.

Анонимен каза...

и аз заспах чак в 3:30. ама защо ли...
Ант.
(радвам се, че ще си често тук)

dada каза...

моето не бе същото, но и аз не успях, а после съм крещяла на сън: никога повече... ! обвив в гушкане, Итунчо!

Ясмина каза...

явно тъгата на баба има много мощно магнитно поле - втора нощ не заспивам и не съм имала подобно облещване никога. ..

bluestorm каза...

светла й памет. ангелска душа е - да отлети
в този час на годината. тъгувам с теб.
((прегръдка)) за утеха.

rossichka каза...

Ах, пътят на душите... Мистерия, обвита в надежда... Съболезнования!