тази нощ женската интуиция ни беше хванала всичките за ръце. от най-малката Гуцинг, през мен и майка ми - до най-старата баба Цонка - почти не успяхме да мигнем по време на цялото тъмно... чудех се защо така, усъмних се, че нещо не е наред.. чак в сутринта разбрах - духът на най-малката бабина сестра - Спаса - прелитал е бил за последно над нашия свят...
женското в нас е усетило душата й като Пълнолуние. на фона на мъжкото сладко похъркване.
женското в нас е усетило душата й като Пълнолуние. на фона на мъжкото сладко похъркване.
6 коментара:
Да отиде някъде на мирно и спокойно.
и аз заспах чак в 3:30. ама защо ли...
Ант.
(радвам се, че ще си често тук)
моето не бе същото, но и аз не успях, а после съм крещяла на сън: никога повече... ! обвив в гушкане, Итунчо!
явно тъгата на баба има много мощно магнитно поле - втора нощ не заспивам и не съм имала подобно облещване никога. ..
светла й памет. ангелска душа е - да отлети
в този час на годината. тъгувам с теб.
((прегръдка)) за утеха.
Ах, пътят на душите... Мистерия, обвита в надежда... Съболезнования!
Публикуване на коментар