спи...

цуцу каза, че гуцинка тук приличала на чичка, но за мен си е най-красивата винаги :)

новата ни ернестинЯ отгоре дойде днес рамкирана и ми тегли очите... :)))))

Нарамили шейната

и се отправили към  Луната... :))))

така нарече Яна снежното хълмче в Мусагеница, привлякло тези дни като магнит всичките малчугани наоколо.  през целия късен следобед майки и баби намествахме дупета в детските шейни и се въргаляхме из снега, заедно с бебетата на всякакви възрасти.. 
за беда, тъкмо бях изпрала скиорския си екип, та вихрих крака по пола, но съвсем не беше толкоз безсрамно и невъзможно, колкото си го мислех.. приложих даже някои стари забравени хватки, присетих се изведнъж и  за всичките състезания по шейни, на които съм се борила за националната купа.. 

по тъмно се прибрахме двете - с червени обветрени бузи и озвездени очи, изгладнели веднага за още луни....

"Утре пак ще ходим на пързалката, нали?" - питам я, а тя отговаря - "Не, на Луната! :)

...

"идват по-добри дни" - каза ТитаиЛили и затвори Салончето. на мен отначало ми стана тъжно, но като се сетих колко много по-свободни ще бъдат, за да си правят любимите неща, се зарадвах, заедно с нея.

 ..

Samuji Fall Winter 2012 from Samuji on Vimeo.

Samuji Fall Winter 2013 from Samuji on Vimeo.

Еличката

поредният календар, който ще остане на стената ми за много повече от годината си. този път на Еличката. всичките му месеци са безумно трогателни. "това е мама, това е тати" - сочи Яна всяка една илюстрация. танцуват, прегръщат се, тичат, обичат се, държат се за ръце, отиват на море, тати снима, после свири на акордеон... а мама е най-красивата котка, зайка, лисичка, мечка... :) :)

Така се хилих с глас -

- разтече ми се грим и всичко...
четири жени - пиянки -  и един-единствен мъж на чайчета, защото е шофьор на вечертат.
разкази за минало и бъдеще, кикот и сериозни откровения...
луди, луди женки, заобичах ги веднага, чакам ги да дойдат на синеморското ми пролетно море...

......

" чуден ден, роди се и се наду от нищото до огромно бяло клъбце, обвито със сняг и пълно с радост" 

Тони

... и новата болест - Тониплазмоза.

:)

"Зимъс полюшнати"

е новата ми ернинА. утре ги чакам да дойдат двете. да се разметем из улиците, да ни повали каквото ще вали, да ни пораздуха каквото там ще духа, да преплетем косите и опашките, без чадъри да си полетим над света, после да изсъхнем, закачени на простора на вечерта ;)

... и се сещам изведнъж

за оня огромен букет люляци, който П. донесе една пролетна нощ в стаята ни. беше окъсал храстите по целия дълъг път пеша от лозенец до студентски град, с големите си и силни мъжки ръце. и нито една ваза не беше възможна да го побере. не, че тогава имахме вази, де. три буркана от компот  напълнихме с клони до върховете на възможностите им. и всяка вечер ги затваряхме в банята, че от плътна люлякова миризма беше невъзможно да се заспи...

нощем на тоалетна да идеш у наща къща -  да се нанаркоманиш с пролет :)))

безсрочен безкраен wishlist

да видя Странджанската Зеленика
да гледам през бинокъл миграцията на птиците по Виа Понтика в края на август над  Атанасовското езеро край Бургас
да се разходя из полетата диви циклами в горите над Хасково
да изпътуваме с едномесечен влак цяла Европа, да слезем на всички малки тъжни гари
да изкарам една цяла снежна зима на село в Родопите и да видя дивите им кокичета
да се разходим с Роси и Бай Илия из Сребърна, да обиколим тамошните брегове на Дунава, да видя черните й лодки тутраканки
да поживея година в Синеморец
да поживея година в Барселона
да поживея година в Тоскана
да поживея година в Лисабон
да поживея година на остров Мадагаскар

през цялото време да имам нагости много приятели

така го започвам, ще го допълвам с времето... ще отбелязвам каквото е изпълнено.

Водолейска пролет

напъпили дърветата
цъфнали кокичета и маргаритки
лекинко дъжди ...
оранжево-бембени облаците 
любовен - котарашкият мяук из въздуха
гарвани танцуват по небето


цуцу се обръснал

:)

Охъркал ги

докато спали на шалтета в коридора на училището в Трявна.
"ако мислиш, че тук ще срещнеш нормални хора - няма да срещнеш" - рекли му на здрависване.
вгледало се в него едно момиче и пъстрър гердан му ушило...
дойде нагизден на балкона на Кольо и Ивана и заразказва:
сто кила ракия имало на рожденденския купон в барчето на художествената гимназия, и камари мезета, и нито една водка. само едно седемстотин -мили-виски, на което пишело, че е за закуска. отишъл и си купил водчицата любима. цяла нощ пил и пял, насън се въртял на всички страни из коридора, накрая дошъл на фенски стоп до Софето - размахал китарата и веднага го разпознали. един час колата разкарвала из града всичките стопаджии, които била взела.

а над балкона кръжеше чайка, разпознала морския му глас ;)

...

Цецо си дойде с единайсет литра вино и една торба истории. напих се бързо, той заспа, но на мен ми се будува. отивам да мяуча под балконите ;)

... а разказите му - за села и бавни реки. хълмове и големи дворове... това е всъщност цялата българията ни. само си мислим, че сме фактори, а никакви гласни букви не сме, докато живеем в милимундерските си градски кутийки. но трябва да побързаме да си я приберем.

никнат ми

спомени, щом  успея да глътна капчица тишина. днес ми покълна лекинко онзи далечен ден на серенадата... от балкона на седма читалня срещу моя прозорец извисиха гласища двама тенори. пролет, студентски град... бяхме диви и луди и всичко, всичко беше възможно за случване..  :)

..

Депресията

от звука на безкрайните детски филмчета и домакинстването. не съм излизала от вкъщи вече много дни, с изключение на ходенето до магазина. сто кила торби в едната ръка и Гуца в другата. майката-бицепс съм аз ;) дори и Ясен иска да има мускули "като на мама".

и усмивката, преди да си легна - разказчето на Лино-поздрав към мен, защото съм тринайстата зодия -  Паяк :)

да, с кокошките предпочитам сега, така по-бързо минават тягостните вечери.

.....

а той си остана влюбен в мен завинаги

"17 август, неделя

-  Заминавам надалеч и задълго, казах.
 - Колко надалеч и колко задълго, попита.
 - за Америка, за две години.
 - Моята дъщеря е в Америка, вече близо 10... кога пътуваш?
 - Утре рано сутринта, през Франкфурт.
 - Аа, значи ще летиш със слънцето!
 - ... много ме е страх.
 - Щом толкова те е страх, не тръгвай, остани тук.

Погледнах го първо невярващо, после се разсмях. Не ме беше чак толкова страх.

На другата сутрин летях със слънцето."


Галина Николова
из: "Азбука на завръщането" ... от Америка.

2013-та в стотина снимки ;)

Танук.  ще бъде доброволец в дом за деца в Кения. щраквам я преди заминаването й, за да видим колко ще е променена, когато се върне.

снимка с приятели, която ни изпраща после :)))

"татииииии" - крещи от средата на пълната зала, докато Цецо излиза на сцената, заедно с екипа на "духовете". налага се да разбутаме целия ред, за да се втурне после сияеща към ръцете му.
(снимка на Танук)

първият й влюбен поглед. отправен към Васко (снимка на Дадун)

 в Синеморец сме - първото истинско Великденско настроение в живота ми. още от Цветница сме там - при Павлета и Тарас.

и цяла тумба народ след нас :)

...........

 сутрешният ритуал по пиене на кафета (снимка на Румен)

в голото поле срещу морето (снимка на Румен)

 ...и рожденият ден на Монки с торта и огън на пясъка. някой на прибиране пльосна сладкиша на пода насред стаята. няма да казвам кой - само ще го посоча с ухо ;)

разхождането покрай строежите на плажа

 и чудните морски инсталации на Васко

ноо ясно, че стоте снимки ще бъдат предимно от Синеморец :))) (фотка на Ерна)

 и фотка на Ваня. яз в далечината :)

лятното лисуууууууване на Гуцичек

и краткото лятно море, където се разболях и ме заболяха абсолютно всички кокали. но пък беше първият Август, който харесах в Синеморец.

..............

сто маймуни на полянка - рожден ден на Владо под миризма на липи

 готова вече за палаткуване

........................

многото пролетни протести

и една безумна теменужена нощ с Ерна и Лени из софийските улици и балкони

когато в небето над софия полетяха светещите китайски фенери (всичките снимки от тогава са на Лени)

..........

връхлитането на Гинка в животите ни... базарите, фотосесиите с шапките, снимането на филма на Ант, всичко, всичко... чак дослед раждането на малката дремска Лусин.
"На колко години е дъщеря ти, колкото нас ли е? - питам Ги, а тя ми отвръща:  - Не, по-голяма е, аз съм на вашата възраст. " :)))
 .... болна е сега, дано оздравее, дано е скоро, дано....

...............

Първият им учебен ден. той в английска гимназия, тя на ясла. радост е да носи раница като бати.

Цецо гледа през лупа райските ябълки в кухнята на Ерна. питам я дали са вкусни, а тя отговаря, че повече са красиви :)

съкровища щракам и бутам слънцето зад оранжевото Ернино перде, което е подействало като филтър..

показва ми после нейният Пловдив, вървим по калдъръмени улички, забираме Лени и Дара, мляскаме сандвичи, седнали на бордюр... в едно предколедно пътешествие, което продължава с гледане на Златният Ритон и много неслучайни случвания...

прибирам се богата с емоции и съкровища

 ...

последно - предколеден Гуцинг - всеки път разменя обувките и не дава да сложим по друг начин гирляндите на елхата :)))

.......

..а Новата вече е тук. ще е друга, различна, по студентски безумна. заклевам я. ;)

Жде Жде

чакаме да дойдат гостите и потегляме към планината. от днес - на три! :)

когато Яна има Жде Жде, всички имаме Рожден Ден :)

Тилилей

в някаква омагьосана гора попаднахме днес. очите ми станаха огромни, краката спряха да слушат, ръцете запазиха дух и щракнаха няколко пъти.

пълна тишина.

ще ме влече нощем в сънищата, ще ме дърпа с клони, ще иска да се върна обратно. знам.

Всеки ден да изкачвам по един връх

очите ни все надалече гледат, а не съзират очевидното, което е блеснало единствено като мираж срещу балконите ни... зяпаме стръмните склонове, докато си пием кафето, пък е необходимо само една първа танцова стъпка да направим, протягане, чупка в кръста към тяхна посока... за да се плъзнем после по гъз върху веселото им нанадолнище :)

Витоша да пребродя най-педантично. така реших за начало - хвърлям Гуцик на ясла и продължавам към планината.

първа точка - с кабинковия лифт на Симеоново до хижа Алеко - отметната! :) :)

...

краят на бебешката ваканция утре - начало на моята. планове за разхождане, йога и здравословно хранене . и морето обмислям вече - заедно, двете с беба, да проследим поникването на всяко пролетно цвете в Синеморец - от началото на май, чак до края на юни... поне :)  и да приемаме непрекъснати гости - който, когато може, ще бъде очакван :))) да се получи, дано!

Ровене в кутията с бижутата

на племето на Готяците ни съседи, зад гърба на нейния пазител :)

(несъвършени снимки на съвършености)