...

"не се страхувам за утре, защото днес е безкрайно дълго..."

... е  късметът ми при "хлебарките" на Анели Ман от тази вечер, отдавна не бях я отваряла. обаче стана ми интересно да видя къде ще отворя и други мои любими книги,та ето какво се получи от първите шест:

............................

бабо
когато си плела времето
си изпускала
седмите бримки
затова пуловерът на живота ми
има тъжни дупки

вчера беше задушница

Бояна Петкова

>>>>>>>>>>>>>>>>>

Жената идва и сяда до мен на пейката. Суха, слаба - прилича на дълго съхнала на соленото слънце риба, със сламена шапка, вързана под брадичката, възрастна. Допивам кафето си, тя: кажете ми по две качества за момиче и две за момче. Не разбирам, питам, тя повтаря същото. Още въпроси; тя си измисля, че прави проучване и така си пита хората. Вече много съм питала, така ми казва. Е, тогава : тя - добра и хубава, той - силен и умен. Чудесно, чудесно! Вашите момче и момиче ще направят двойка, съвместими са, чудесно... Жената трябва, да, и мъжа - да е опора на хубостта и добротата й, чудесна двойка, траен брак!

..

Моите момче и момиче ще направят двойка. Моите момче и момиче - тя: трошлива и мека, той: груб и самовъзторгнат. Чудесна двойка, траен брак, госпожо.

Галина Николова

.....................................................................

Ще ме потърсиш ли,
снежно призраче?
Аз съм Александър.
Пристанище. Чувам мъжки хор,
тъмна басова вечеря.
Ще ме потърсиш ли?
Аз съм курабийка
простосмъртна,
себе си в
устните ще измеря.

Митко Воев

................................................................................

Писмата си събира в кутия за шапки. Обича да рови с ръце в тях. Кутията вече се е препълнила, когато получава писмо, в което има стихче:

Ей, ти, лудият шапкар,
правиш ли фуражки?

Писмото не е за нея.
За никого не е.

Петър Чухов

..............................................................................................

...
кой пали
загасналата камина
кой отваря
заключената врата
няма да разбереш
няма да разбереш
защо зимата се завръща
всеки път по-крехка
всеки път по-безжизнена
като спомен
защото няма нищо за разбиране

Силвия Чолева


......

добре

не е ли море
тази планина
не е ли


Петя Хайнрих

................