"не се страхувам за утре, защото днес е безкрайно дълго..."
... е късметът ми при "хлебарките" на Анели Ман от тази вечер, отдавна не бях я отваряла. обаче стана ми интересно да видя къде ще отворя и други мои любими книги,та ето какво се получи от първите шест:
............................
бабо
когато си плела времето
си изпускала
седмите бримки
затова пуловерът на живота ми
има тъжни дупки
вчера беше задушница
Бояна Петкова
>>>>>>>>>>>>>>>>>
Жената идва и сяда до мен на пейката. Суха, слаба - прилича на дълго съхнала на соленото слънце риба, със сламена шапка, вързана под брадичката, възрастна. Допивам кафето си, тя: кажете ми по две качества за момиче и две за момче. Не разбирам, питам, тя повтаря същото. Още въпроси; тя си измисля, че прави проучване и така си пита хората. Вече много съм питала, така ми казва. Е, тогава : тя - добра и хубава, той - силен и умен. Чудесно, чудесно! Вашите момче и момиче ще направят двойка, съвместими са, чудесно... Жената трябва, да, и мъжа - да е опора на хубостта и добротата й, чудесна двойка, траен брак!
..
Моите момче и момиче ще направят двойка. Моите момче и момиче - тя: трошлива и мека, той: груб и самовъзторгнат. Чудесна двойка, траен брак, госпожо.
Галина Николова
.....................................................................
Ще ме потърсиш ли,
снежно призраче?
Аз съм Александър.
Пристанище. Чувам мъжки хор,
тъмна басова вечеря.
Ще ме потърсиш ли?
Аз съм курабийка
простосмъртна,
себе си в
устните ще измеря.
Митко Воев
................................................................................
Писмата си събира в кутия за шапки. Обича да рови с ръце в тях. Кутията вече се е препълнила, когато получава писмо, в което има стихче:
Ей, ти, лудият шапкар,
правиш ли фуражки?
Писмото не е за нея.
За никого не е.
Петър Чухов
..............................................................................................
...
кой пали
загасналата камина
кой отваря
заключената врата
няма да разбереш
няма да разбереш
защо зимата се завръща
всеки път по-крехка
всеки път по-безжизнена
като спомен
защото няма нищо за разбиране
Силвия Чолева
......
добре
не е ли море
тази планина
не е ли
Петя Хайнрих
................
... е късметът ми при "хлебарките" на Анели Ман от тази вечер, отдавна не бях я отваряла. обаче стана ми интересно да видя къде ще отворя и други мои любими книги,та ето какво се получи от първите шест:
............................
бабо
когато си плела времето
си изпускала
седмите бримки
затова пуловерът на живота ми
има тъжни дупки
вчера беше задушница
Бояна Петкова
>>>>>>>>>>>>>>>>>
Жената идва и сяда до мен на пейката. Суха, слаба - прилича на дълго съхнала на соленото слънце риба, със сламена шапка, вързана под брадичката, възрастна. Допивам кафето си, тя: кажете ми по две качества за момиче и две за момче. Не разбирам, питам, тя повтаря същото. Още въпроси; тя си измисля, че прави проучване и така си пита хората. Вече много съм питала, така ми казва. Е, тогава : тя - добра и хубава, той - силен и умен. Чудесно, чудесно! Вашите момче и момиче ще направят двойка, съвместими са, чудесно... Жената трябва, да, и мъжа - да е опора на хубостта и добротата й, чудесна двойка, траен брак!
..
Моите момче и момиче ще направят двойка. Моите момче и момиче - тя: трошлива и мека, той: груб и самовъзторгнат. Чудесна двойка, траен брак, госпожо.
Галина Николова
.....................................................................
Ще ме потърсиш ли,
снежно призраче?
Аз съм Александър.
Пристанище. Чувам мъжки хор,
тъмна басова вечеря.
Ще ме потърсиш ли?
Аз съм курабийка
простосмъртна,
себе си в
устните ще измеря.
Митко Воев
................................................................................
Писмата си събира в кутия за шапки. Обича да рови с ръце в тях. Кутията вече се е препълнила, когато получава писмо, в което има стихче:
Ей, ти, лудият шапкар,
правиш ли фуражки?
Писмото не е за нея.
За никого не е.
Петър Чухов
..............................................................................................
...
кой пали
загасналата камина
кой отваря
заключената врата
няма да разбереш
няма да разбереш
защо зимата се завръща
всеки път по-крехка
всеки път по-безжизнена
като спомен
защото няма нищо за разбиране
Силвия Чолева
......
добре
не е ли море
тази планина
не е ли
Петя Хайнрих
................
4 коментара:
ааааа, страхотно! мерси, ясме! ооо, искаш ли утре и аз да отворя шест любими ;)
ама отвори задължително! :))))))
и със закъснение леко...честит рожден ден. :*
(прерових ти архива от миналата година, че нещо ме тормозеше, че си тия дни ;)
ех, каква приятна изненада, благодаря ти, мила :)))))) :* :* :*
Публикуване на коментар