неделя, 3 февруари 2013 г.

Ривърсайдско време

гледам от високо люлеещи се дървета, петел в дерето неспирно кукурига, косите ми се развяват над цялата София... повдигната на пръсти протягам търсещ нос чак до онази далечна шума, под която се събужда сега кукуряк...



2 коментара:

táne-mar каза...

еех, и аз чак протягам врат да хвърля поглед през рамото ти над тия люлеещи се дървета,
да помириша този събуждащ се кукуряк . . . много свежо писание!

прегръдка!

Ясмина каза...

иде пролееееет! :)))))) :* :* :*