гледам от високо люлеещи се дървета, петел в дерето неспирно кукурига, косите ми се развяват над цялата София... повдигната на пръсти протягам търсещ нос чак до онази далечна шума, под която се събужда сега кукуряк...
еех, и аз чак протягам врат да хвърля поглед през рамото ти над тия люлеещи се дървета, да помириша този събуждащ се кукуряк . . . много свежо писание!
2 коментара:
еех, и аз чак протягам врат да хвърля поглед през рамото ти над тия люлеещи се дървета,
да помириша този събуждащ се кукуряк . . . много свежо писание!
прегръдка!
иде пролееееет! :)))))) :* :* :*
Публикуване на коментар