за да слушам птичето, което скоро се завърна, открехвам сутрин лекинко балконската врата. по изгрев се разпява, тъкмо сякаш кацнало върху възглавницата ми. песента му - знам я наизуст, от години все една и съща приказка... заспивам понякога още по-сладко, пеейки с него насън. друг път ставам и се премествам на верандата от другата страна, за да се влушам във възторга и на останалите горско-градски долетели :)
"добро утро, съседи!" :)
2 коментара:
Еееех! Благодаря за този поетичен, първи щрих от картината на един твой пролетен ден! Цветовете са по наш избор, нали?:) А аз проспивам всичко. Засега. Толкова много чаках пролетта, а сега сякаш я пропускам...
нали, болезненото чувство, че не си видял разлистването на всяко едно клонче и цвете, и докато се обърнеш - навсякъде станало зелено...
Публикуване на коментар