петък, 20 април 2012 г.

...

само дежа-вюта тези дни. сякаш живея едновременно и тук, и там. безразборно изникват дори съвсем незначителни образи от всичките места, на които съм била - завоят пред къщата, парапетът към плажа, пеликанът, кацнал на покрива на магазинчето за хвърчила, пейката в градината на Укята, ...

ставам сутрин и си представям какво ще е утрото ми в малкия ни дом, някъде по бреговете на Калифорния. чудя се после къде, разглеждам обяви, виждам го съвсем конкретно, обзаведжам мислено, пресмятам ще има ли място за всичкото ни най-необходимо... плюс три колелета и сърф? :) за момент ми изглежда прекрасно и ваканционно така отдалеч, но после се замислям - как ще се справя, кой ще ми липсва, какво ще ме гложди, ще издържа ли? и за какъв дявол ми е всичко това - само за едното приключение? заради Ясен? заради Яна, заради...?

животът така си минава - в търсене на истинската хармония.. тъкмо си мислех, че я имам, и вече съм склонна да я разруша.

..но може пък точно Вечната Липса да е  моята си - Водолейска Хармония? само Вечното Търсене и Градене Отначало да ме прави щастлива? дали?


.....

резервирах билетите вече, искам да го измисля докрай, преди да го отхвърля.

...

маковете на балкона покълнаха.

2 коментара:

angie каза...

ох Жу...
щом сте ги резервирали вече, то значи, че съмейния съвет е подписал съглашението:)) ами така де, всички бегом към приключението и не му мисли от сега какво ще ти липсва. какво, какво... ами всичко ще ти липсва! слагай го сичкуто в раницата и да не забравиш дедовата капела, че къде без нея по американско!;)
и гранд каньон имаш да ми показваш и знаеш ли още колко красоти ви чакат да си ги преоткриете по своему... вашата си Америка!
после колко ще имаш да разказваш в България, примерно на верандата на една малка спретната къщичка с огромна градина, пълна с внучета:)))
ама съм подстрекателка;))
прегръщам те силно и кураж!
има си своите положителни страни и те никак не са малко! и повече снимай във местния вестник, прекраснотии сътворяваш, може пък това хоби да се окаже американската ти мечта...
имам още щуротий да напиша, но засега ще изчакам реакция, да не ми се караш ногу;)))
:***))) за всички!

Ясмина каза...

Жу, не позна :) отказах се, твърдо. поживях го мислено и... не ми хареса. тук си ми е щастието, защо да бягам от него. не искам и това си е :) пък и да ти призная - там трябва да си скъсам гъза от бач, което най-много не ми се нрави от цялата работа :) та така - казвай сега още какво :)))))))