...

само дежа-вюта тези дни. сякаш живея едновременно и тук, и там. безразборно изникват дори съвсем незначителни образи от всичките места, на които съм била - завоят пред къщата, парапетът към плажа, пеликанът, кацнал на покрива на магазинчето за хвърчила, пейката в градината на Укята, ...

ставам сутрин и си представям какво ще е утрото ми в малкия ни дом, някъде по бреговете на Калифорния. чудя се после къде, разглеждам обяви, виждам го съвсем конкретно, обзаведжам мислено, пресмятам ще има ли място за всичкото ни най-необходимо... плюс три колелета и сърф? :) за момент ми изглежда прекрасно и ваканционно така отдалеч, но после се замислям - как ще се справя, кой ще ми липсва, какво ще ме гложди, ще издържа ли? и за какъв дявол ми е всичко това - само за едното приключение? заради Ясен? заради Яна, заради...?

животът така си минава - в търсене на истинската хармония.. тъкмо си мислех, че я имам, и вече съм склонна да я разруша.

..но може пък точно Вечната Липса да е  моята си - Водолейска Хармония? само Вечното Търсене и Градене Отначало да ме прави щастлива? дали?


.....

резервирах билетите вече, искам да го измисля докрай, преди да го отхвърля.

...

маковете на балкона покълнаха.