понеделник, 9 април 2012 г.

Още месец и половина

и ще загубя завинаги зелената карта, ако не полетя обратно над океана. малко ми е мъчно. за другия възможен път в живота ми, за огромните им небета, за необятната им земя, за хората там. да - най-прекрасните хора, които съм срещала в живота си като общност. всеотдайни в работата. и в човещината си. усетих го най-силно с грижите, които положиха за мен при раждането на Яна. грижи като от майка към дъщеря, не като към пациент. и не само там, и не само веднъж... на тези хора им "пука" за всичко.

е, още малко имам да помисля, но едва ли ще реша друго. все пак тук ми е по-добре. пак заради хората, нищо, че са само тези, около мен. заради миризмата на тук и на земя, на печени чушки също, заради топлото ми море, маковете, божурите, минзухарите, детелините и доматите от градината, балкончето с осемте ми прозореца, пейката, синята ми стена, пръчките, камъните.... всичкото ми мъничко хрупкаво хубаво..

май трябва да кажа - оставаме.

пак :)

26 коментара:

Maria каза...

Все пак има още малко време за размисъл...:)
Хубав ден

Ясмина каза...

оф, май измислих плана, може пък да заминем, много е страшно в последните дни, изведнъж човек се замисля като истински Мислител :)

алекс каза...

Не си поискала съвет, защото не ти и трябва, но бих те помолила да размислиш, преди да загубиш тази възможност.

Дори да не го употребиш, винаги е хубаво да знаеш, че имаш ресурс. А този не е за изпускане.
/край на непожелания съвет :-)

Ясмина каза...

ооо, тъкмо се разтърсих за неслучайни съветвания :)))) благодаря ти, Алекс, даже го измислих вече донякъде, може пък и да заминем след...две седмици? лелеееее....как не остана време.

Петя Х. каза...

Ясмине, замини. Моля те, не пропускай този шанс. Да се върнеш после е най-лесно.

Най-голямата глупост е човек да дава съвети, но в твоя конкретен случай, някак реших, че трябва да ти кажа: Не пропускай тази възможниост!

Ясмина каза...

лошото в случая е, че този път трябва да замина за три години, и да не се връщам през това време.. ако не пуснат Цецо - значи и с него няма да се видим толкова време, а пък и той няма да може да се радва на израстването на Яна, в един от най-нежните периоди в развитието на малкото човече... та предвид всичко това - незнам. май се разколебавам. пък и зорът за мен там с две деца ще е огромен, наистина... инак си представям живота в Сан Франциско някак много хубав - бих отишла точно там, ако все пак реша. та така...

Петя Х. каза...

Отивай! Ако не пуснат бащата, винаги можете да измислите резервни варианти. Пък и ти можеш да се върнеш, ако решиш. Но да не заминеш, то е все едно изобщо да не си опитала. Така си мисля.

Ясмина каза...

мерси, Пет! непрекъснато го мисля, вече немога да спя нощем, може пък да го измислим добре, а?... само знам, че наистина после в един момент много ще ме хване яд, а ще има такъв момент, сигурна съм...

mmmmmmm каза...

Aз съм сигурна, че ще вземеш най-доброто решение, ти си умен човек. Каквото и да е то. И... спи нощем! :) А ще видиш, че решението само ще си изплува и ти само трябва бързо да го хванеш за ушите. Айде. :)

Петя Х. каза...

mmmmm съм аз, Петя :)

Ясмина каза...

от друга страна - тук съм си много щастлива, нищо не ми липсва в момента, освен ново необмислено приключение - щот нали знаеш - такива най-ме привличат :) ...от трета страна пък - имаме си един Канадски паспорт, могат да станат четири, ако решим, така че - варианти с тир да ги прекарваш през граница има. просто трябва да измисля най-човешкия за всички нас, така ми се струва. а след време винаги ще има да се съжалява за нещо, то това си е ясно още от сега :)) та да видим какво ще измъдря, но се радвам на коментарите, защото наистина все пак ме насочват, ... пък и винаги човек може да приключи с всичко, ако не му е добре, както казваш ти... оффф :)))) лудница :)

SKREJI каза...

Най-трудно понякога е да имаш правото на избор. Особено когато той не е само за теб. Каквото и да измислиш, тук Махалата винаги е готова да те посрещне и да се опита да ти даде това което ще ти липсва ;-) Така, че смело взимай на откаченото решение, каквото и да е. Важното е ти да се чувстваш щастлива!

angie каза...

добре де, Жуж, ако не го пуснат има вариант знам да запише нещо проформа да учи, следдипломни квалификации всякакви, веднагически се сдобива със студентски права, а да замине може и чрез някоя бригада, уж:))
поне такъв е пътя на половината там, които ги знам...
е, аз не знам много, но всичките успяха;))

Ясмина каза...

понякога се чудя как успяхте да се съберете толкова много прекрасни хора накуп, Владо, при това - извън БГ, където не е толкова лесно да намериш себеподобни българи сред малкото :) вашата МАХАЛА ми е от най-любимите махали изобщо, това е още една причина да се чудя сега накъде :) много те прегръщам за подкрепата!

Жу, а той е сс канадски паспорт,което го прави безвизов, но проблемът идва от някакви стари прегрешение покрай просрочено излизане преди единайсет години от щатите, затова са мнителни и зли - забраната реално вече няма давност, но продължават да са подозрителни. инак нямаше да има никаква пречка за влизане....

но аз започвам да си мисля и друго - заминем ли нататък за 3 години - повече няма и да се върнем, ... та трябва и това да отчета като фактор. абе... възможности и варианти колкото щеш, само животът е прекалено един :)

dada каза...

да се намърдам и аз със съвет: ако е без Цецо, остани заради всички ви. ако сте заедно - поемай нататък без да го мислиш. не съм съвсем в час, но не може ли да си резервирате питане в посолството им и да го уточните от тук? аз така бих направила, защото съм служител и залагам на регламентираност от закони, разпоредби и процедури, за да ми светне пред краката :-)). :*

Ясмина каза...

ти пък - от посолството дори когато издават виза, винаги е с уточнението, че последна дума имат имигрантските власти на летището, така че всичко зависи от конкретния човек, който ще ни излуша... а и друго - и да го пуснат, ще има право само на 6 месеца престой в годината, така че пак няма да сме непрекъснато заедно. обаче аз се замислям повече за Ясен - той май ще е по-сложен, че там ще трябва да имам и друга караница, знаеш. пък и представи си - минават трите години и решаваме да си се приберем и това ще е най-гадния номер, който бих му погодила - да се върне в училище в БГ в девети клас, представяш ли си ужаса? :)и тогава идва идеята - значи отиваме завинаги? ... та така - ще го мислим по великденски семейния съвет, да видим какви мъдрости ще се открият, може и някакви други варианти, знам ли...

Ясмина каза...

офф, никак не ми се тръгва, даже нови цветя си засадих днес на балкона. но знам, че мине ли 6-ти юни, ще се вкисна като току-що омъжена булка - водолейка. дето изведнъж остава само само с една държава :)
...

...а сетих се покрай това и че не казах, че освен всичко и май ще е добре да се оженим, ако ще ходим, което още не сме направили и да си кажа честно - хич и не ми се ще.

Анонимен каза...

тук също живеят хора

Ясмина каза...

един от тях е баба, която вероятно няма да видя никога повече, ако замина...

Dim каза...

сигурна съм,че каквото и да решиш - ще те чопли дълбоко навътре-а дали не беше по-добре да направя обратното:)))не ти е лесно...пак:)...каквото те дърпа по-силно...

Violka-Antevasin каза...

Уау.... А аз си мислех, че ние близнаците трудно вземаме решения пффф :))))) виждам, че на водолеите хич не им е по-лесно.
Каквото и да решиш/те ти желая успех и щастие.

Ясмина каза...

то водолеите са си половин близнаци. да не говорим, че както сме се събрали вкъщи близнак и водолей, едно решение никога няма, дазнайш :)

Violka-Antevasin каза...

Страхотна комбинация ще си сте, знам от личен опит, но в обратния вариант. Уви "моя" водолей... замина точно за Америка и... няма да се върне...

Каквото и да направиш, дано постигнеш душевен мир.

Ясмина каза...

о, няма да ходя никъде, така реших :) но душевен мир никога няма да постигна, най-вероятно :))))

Ясмина каза...

а ти що не последва водолея?

Violka-Antevasin каза...

Повярвай ми Яс, всичко давах за да го последвам независимо дали е Америка или Африка... и щях, но... уви, в един неочакван миг съдбата или знам ли ние, си изиграхме твърде неприятна шега... И ... сега си ходя по българските улици, половин човек :)
Живи и здрави да сме... Целуни малката принцеска от варненските вълни :)))