днес изпратих..., не бях очаквала, че ще стана домакин и на такова мероприятие, но се случи ето така...
влизам в стаята на Ясен и що да видя - цяло мравешко сборище покрай балконската му затворена врата. отвътре! как така? досега бях виждала подобна, но много по-концентрирана и малка патардия само зимата в кухнята, върху някое месце на пода, и през лятото само на балкона, ако пак изпуснем нещо... детската стая никога не им е била интересна.
първоначално в яда си смачках с пръст една с криле, върху прозореца, но докато преди да натисна мислите ми ме заведоха Там, изведнъж отхлабих натиска и я пуснах, после широко отворих балкона - да полетят навсякъде, накъдето ... е мравешкото им чувство за Щастие и Семейство.
чела бях във "Фердо Мравката" и подготвена бях сякаш...за цялото им танцуване панаирно веднъж в годината :)
а те - точно както в приказката - излезли ликуващо всички - да изпратят цариците си, единствените летящи мравки сред тях, окрилени новородени, които ще направят новите си мравуняци там някъде, където успеят да кацнат. дълго ги гледах - наподобяващи прохождащи дечица или птички, които тъкмо се учат да летят.
накрая излетяха всички. пикираха над главите ни на балкона в несигурни кръгове ..
после изведнъж наоколо опустя.
стаята пак си стана само човешка.
свърши мравешката фиеста .
щастлива съм, че не ги убих. нищо няма да ми струва и нищо няма да ми направят, ако продължат да си живеят - само трохички ще вземат от моя свят - за техния.
това мога да си го позволя.
влизам в стаята на Ясен и що да видя - цяло мравешко сборище покрай балконската му затворена врата. отвътре! как така? досега бях виждала подобна, но много по-концентрирана и малка патардия само зимата в кухнята, върху някое месце на пода, и през лятото само на балкона, ако пак изпуснем нещо... детската стая никога не им е била интересна.
първоначално в яда си смачках с пръст една с криле, върху прозореца, но докато преди да натисна мислите ми ме заведоха Там, изведнъж отхлабих натиска и я пуснах, после широко отворих балкона - да полетят навсякъде, накъдето ... е мравешкото им чувство за Щастие и Семейство.
чела бях във "Фердо Мравката" и подготвена бях сякаш...за цялото им танцуване панаирно веднъж в годината :)
а те - точно както в приказката - излезли ликуващо всички - да изпратят цариците си, единствените летящи мравки сред тях, окрилени новородени, които ще направят новите си мравуняци там някъде, където успеят да кацнат. дълго ги гледах - наподобяващи прохождащи дечица или птички, които тъкмо се учат да летят.
накрая излетяха всички. пикираха над главите ни на балкона в несигурни кръгове ..
после изведнъж наоколо опустя.
стаята пак си стана само човешка.
свърши мравешката фиеста .
щастлива съм, че не ги убих. нищо няма да ми струва и нищо няма да ми направят, ако продължат да си живеят - само трохички ще вземат от моя свят - за техния.
това мога да си го позволя.
4 коментара:
радвам се да чето по-често :).. много хубаво звучат тези летящи царици, визуално едно, ама никога не съм виждала такива.
aнт :P
тъкмо се бях засрамила, че не трепя мравките вкъщи... :))) :*
оооо,знам ги тези:)живееха при баба ми преди време,но после си тръгнаха:)страхотна си:)))))благодаря ти за мравешкото свежо полъхче,което ме намери,макар и да съм далече:)
:)))) попивай там, после чакам разкази :*
Публикуване на коментар