дъждовно утро. беба говори с дърветата през прозореца. някакви дежа-вюта с миризми и картини от момента, в който пристигнах. още двайсет и един дни, за да завъртя пръстена и се появя точно там, където преди година изчезнах.
Сигурно гориш от нетърпение! Каква странна година - сякаш извън времето... Тези цветно-ароматно-просторни спомени ще те дърпат може би после назад, към другото измерение. Една емоционална , пъстроцветна глава от книгата на твоя живот...хх
От една страна тъгата (липсата) може би е критерии за искренност. От това, че усещаш тъга (липса) когато напускаш нещо (или някого) или биваш напусната, не би трябвало да възприемаш липсата като нещо негативно. Тя просто съществува. Няма смисъл да обременява челата ни с резки. Carpe diem.
5 коментара:
Сигурно гориш от нетърпение! Каква странна година - сякаш извън времето... Тези цветно-ароматно-просторни спомени ще те дърпат може би после назад, към другото измерение. Една емоционална , пъстроцветна глава от книгата на твоя живот...хх
да, кой знае, когато се обърна назад, сигурно ще ми става мъчно по някакъв начин. за нещо си, невидимо засега... :)
От една страна тъгата (липсата) може би е критерии за искренност. От това, че усещаш тъга (липса) когато напускаш нещо (или някого) или биваш напусната, не би трябвало да възприемаш липсата като нещо негативно. Тя просто съществува. Няма смисъл да обременява челата ни с резки. Carpe diem.
http://www.youtube.com/watch?v=tcTQ8osJtyw&feature=related
какви мъки,какви липси - най-свежарското тепърва предстои:)))
нали :)))) Оффффффффффффффф време не минава...
Публикуване на коментар