Halloween

вкъщи

Синева

от края на октомври





още седем месеца лято и ще дойде пролетта :)

.

Главната улица, която завършва с море

стигам до нея през морския квартал, покрай къщи с големи веранди, китни дворчета с меки дивани и хамаци, разпънати на тревата пред ниските им огради.
после слизам от колелото и бутам по тротоара покрай кафета и малки ресторантчета, наблюдавайки сутрешния им ритуал по широко отваряне на прозорци и възбудено разпръскване на ухаеща на кафе и закуски енергия


ако съм съвсем подранила, е пусто все още навсякъде и малкото хора, които срещам, ми казват "здравей" :)


посядвам замалко на пейките с мидите, на мекия сутрешен припек, ей така, да позяпам свежи муцуни с кафета и вестници и радостта на техните кучета



продължавам после до края - там улицата се превръща в кей и навлиза дълбоко в морето



на пейка и над вълните вдъхвам солено и гледам сърфисти


...и цялата бодрост на утрото вече е в мен! :)



Huntington Beach, California
Октомври, 2010

Пак

надникнахме в къщата на бебка, а тя се прозина и си засмука пръста.
незнаех, че неродените бебовци правят такива неща :)

Гробища поникнаха

пред къщите из квартала. в паяжини се увиха оградите. закачени по стрехите скелети затракаха кости на вятъра.
иде Halloween - празникът на свещите и черното. нетърпелива съм за първи път да видя този нощен спектакъл по улиците. скоро ще домъкнем тикви, за да изровим в тях фенери.

...и нова странна рокля в гардероба ми виси :)

...

Калифорнийска есен

повече цвят
отколкото сухи листа
по земята

Равносметка на бременността

влязох в седмия месец преди няколко дни, натежах с три килограма, коремчето все още не е потресающо, косата ми избуя като некосена ливада, когато ми взеха кръв, изгубих съзнание и сега се налага да стоя по един час пред очите на лекарите след всяка подобна манипулация, за да са сигурни, че ще се прибера вкъщи жива и здрава, сутрин карам колелото до океана и обратно, да раздвижвам закърняващите си иначе мускули от стояне на едно място, след като клекна, трудно ставам, немога да седя на стол дълго време, любимата ми поза е легнало положение, подпряна на меки възглавници, обонянието ми се изостри, вече имам непоносимост към някои миризми, чувствителността ми също е във връхна точка, разплаква ме почти всичко, дори това, че когато ни дойдат гости, поздравът им към мен е с галене на мърдащия тумбак.

това засега,
рапорт - даден

...

тази нощ
ще си извикам сън
за да те срещна
в него

Представям си

как се оплакват
една на друга
двете ни майки
когато се срещнат
случайно по главната:
на трийсет и осем стана
от мъжа си избяга
в друг град отиде
любовта си открила, твърди
пак сватба правихме
на прастари години
бебе ни се роди...

моята - същата
но даже не иска
да се омъжи повторно
него не го и познаваме
само веднъж сме го
виждали
надалеко избяга
сама
да търси нещо
в морето ли..
и ще стане на
трийсет и осем
когато роди
след няколко месеца
какво съвпадение
доста са щури
тези наши момичета

и с многозначни усмивки
се споглеждат

съзаклятнически

Юнските ми картини

...
с бебка се протягаме на слънце
над гора
от цъфнали акации
...
татко с боси крачета на раменете
върви до мен
през борисовата градина
...
липов цвят
хванат
в паяжината на косите ми
...
легнала гледам небето
Ясен се смее
на сън
...
летящо
синьо
песенно
вкъщи
...

Autumn Leaves

	Diana Krall - Autumn Leaves .mp3
	Found at bee mp3 search engine

...
навън е светла синя събота, но аз съм вътре в себе си.
заключ.

Тихо

по главната улица. саксофон на кея свири Summer Time. морето днес е златно.

Мокро

.




държа в ръката си чаша горещо кафе и слушам. този път Дъжда. свита на топчица под стряхата, водна завеса отделя от мен света...

...

вали
вали
и земята се буди
земята се чисти... .....в спомен от един далечен и мил студентски свят
сладка тъга

Звуци

грак на гарги и жужене на колибри - това са долетелите от двора звуци, които ме събуждат рано сутрин. стрaнно съчетание на готик и екзотика. съвсем естествено подбран природен еклектизъм.

шумът на вятъра пък се разширва в плясъците на големи палмови листоплатна. после се провира меко в трепет на мъниста, тръби и стъкълца, накичени в дворовете на светли ниски къщи.

а нощем идва Абсолютна Тишина. сякаш пауза секундна между песните на дните е...

Take me and fly away

to any other land
I closed my eyes to freeze
the picture of your hand...

...

толкова много съобразяване с целия този нов свят, че вече чувствам - ще се пръсна. седя си тук тихо и кротко, а ми се лети, взривява, пее..... и ..... "Любовта ми е озверяла трева" !!!! - както казва Ина Григорова...

.....
"нямаме оправдание да не ни е вълшебно" - наложи се да се регистрирам в сайта на "Капитал", за да открия най-после къде се е скрила :)

Дъжд

заваля - за първи път, откакто сме тук.
и всички деца излязоха навън да му се радват :)