Жито

накиснах за покълване, за февруарския житен пост. пълно с камъни и с други, непознати за мен семена се оказа, обаче. смених го с лимец, той поне беше чист и пресен. и понеже житата вече бях съживила, сложих семената им в плик и наръсих, където видях чиста земя из града.

цял килограм имам още от него, ще го разпръсна малко по малко. а лятото най-ясно ще проличат нишките на движенията ми, по златните ниви, поникнали в моите стъпки...

.. и ако някой някога ме попита къде се разхождам, за да ме срещне случайно в града, ще отговоря: "следвай житата".

:)