събота, 24 февруари 2018 г.

Подариха ми гердан от чушки

и букети от магданози, лалета и сухи треви. напрегръщаха ме хубаво. дадох първите си автографи. хилихме се гръмогласно и изпихме цялото вино - това е да ти дойдат на изложбата любими приятели. по-хубаво е от рожден ден, каза ерна и ми поднесе най-красивата чаша, която съм имала през живота си, със стих от г.г.:)





"...и всичко, което
 не бе,
 ала беше,
е там."

 на дъното на чашата.

3 коментара:

rossichka каза...

Колко хубаво! Сама си направи този чуден подарък - изложбата, като ни подари прекрасните си снимки, които морето и красотата край него пък подариха на теб и твоята чувстнвителност! Така че - хип-хип-ура и мерси!

Ясмина каза...

Обич за теб!

adrianahristova каза...

Ха! Колко познато усещане ;)