и букети от магданози, лалета и сухи треви. напрегръщаха ме хубаво. дадох първите си автографи. хилихме се гръмогласно и изпихме цялото вино - това е да ти дойдат на изложбата любими приятели. по-хубаво е от рожден ден, каза ерна и ми поднесе най-красивата чаша, която съм имала през живота си, със стих от г.г.:)
"...и всичко, което
не бе,
ала беше,
е там."
на дъното на чашата.
"...и всичко, което
не бе,
ала беше,
е там."
на дъното на чашата.
3 коментара:
Колко хубаво! Сама си направи този чуден подарък - изложбата, като ни подари прекрасните си снимки, които морето и красотата край него пък подариха на теб и твоята чувстнвителност! Така че - хип-хип-ура и мерси!
Обич за теб!
Ха! Колко познато усещане ;)
Публикуване на коментар