вторник, 13 февруари 2018 г.

Предпоследности

Редактирам сценарий за документален филм, в който има и мои истории, подготвям софийска изложба и тя ще бъде подредена в галерията на един от най-лудите хора, които познавам, билетите за "Пустиняци" в Сиатъл са разпродадени предварително, в края на житния пост Зиги ме обижда с: "а ти бре, погледни се каква си красива", децата ми са здрави, с тялото си усещам как иде пролет и вече ми замирисва на море, а там са планове за пленери, дълги разходки и много непредвидими в красотата си дни... и "няма причина да не ни е вълшебно", както казваше Ина Григорова...


също малко следпоследности да складирам тук:

това възклицание на Етица:

Точно се унасях след спокойния разговор с Иванка Могилска и изведнъж чувам звънливо гласче, бързо се разсъних и тръгнах с него по тънките пътечки, покрай скалите, в гората, на поляната с цветята... дори пих кафе по изгрев с него, накрая ме облече в дълга бяла рокля, остави ме на скалистия бряг, да се слея с необятния тюркоаз и си тръгна пак така звънливо, както беше дошло...

 ..и, да, поводът за него, заедно с думите на Кармен:

Косата му е на клечки, смее се високо с беззъби устица, ходи с бездънни ръкави и току се поклони: този път изсипа пясък, за стъклени часовници, хронофагите ще са щастливи. Из гънките изпаднаха и две момичета: в очите на едното лодките прибират платна и лягат на дрейф, слушат, захлас. Другото превежда хора между горния и долния свят и знае: любовта е "онова чувство, което изпитват мореплавателите, тръгнали на път"...





....

Също и линк към интервюто за сутрешния блок на радио Хоризонт в Пловдив, което завършва с Пепино Галиарди:): Тук

Няма коментари: