...

люлея се на стола и гледам как трупа над палм спрингс. после премествам поглед върху клоните на брезичката, след това из тревите и мъховете под нея. синеморските камъни и клони, мидите и рапаните... затрупва бавно и едва покаралите хризантеми, кълновете на житните ниви, туфите кампанули и маргарити, храста на лавандулата, стъблата на джоджена, спящите още костилки от арменски кайсии, луковиците на кукувичите гроздета...


 всяка саксия е тайна градина сега

Подариха ми гердан от чушки

и букети от магданози, лалета и сухи треви. напрегръщаха ме хубаво. дадох първите си автографи. хилихме се гръмогласно и изпихме цялото вино - това е да ти дойдат на изложбата любими приятели. по-хубаво е от рожден ден, каза ерна и ми поднесе най-красивата чаша, която съм имала през живота си, със стих от г.г.:)

"...и всичко, което
 не бе,
 ала беше,
е там."

 на дъното на чашата.

Последен ден в Пловдив,

после местим изложбата в София при Ники Табаков. Откриваме в Сряда, 21 февруари, фотографиите ще са там до 6-ти март. Галерията е "Лампион", ул. Кракра 2 а.

:)))) йо-хо-хо и патронче джин!

...

Един прекрасен мъж прекосява централната улица на Пловдив, сложил подмишница голяма дървена рамка, а от нея, неопаковани, се развяват рокли - първата откупка още преди откриването на изложбата... Виждам го от прозореца на колата, с която минаваме покрай него и сме нагъчкани пет ухилени жени, на път за поръчания предварително квадратен километър Гайо шоколад с морска сол...

нататък нещо такова...

Предпоследности

Редактирам сценарий за документален филм, в който има и мои истории, подготвям софийска изложба и тя ще бъде подредена в галерията на един от най-лудите хора, които познавам, билетите за "Пустиняци" в Сиатъл са разпродадени предварително, в края на житния пост Зиги ме обижда с: "а ти бре, погледни се каква си красива", децата ми са здрави, с тялото си усещам как иде пролет и вече ми замирисва на море, а там са планове за пленери, дълги разходки и много непредвидими в красотата си дни... и "няма причина да не ни е вълшебно", както казваше Ина Григорова...


също малко следпоследности да складирам тук:

това възклицание на Етица:

Точно се унасях след спокойния разговор с Иванка Могилска и изведнъж чувам звънливо гласче, бързо се разсъних и тръгнах с него по тънките пътечки, покрай скалите, в гората, на поляната с цветята... дори пих кафе по изгрев с него, накрая ме облече в дълга бяла рокля, остави ме на скалистия бряг, да се слея с необятния тюркоаз и си тръгна пак така звънливо, както беше дошло...

 ..и, да, поводът за него, заедно с думите на Кармен:

Косата му е на клечки, смее се високо с беззъби устица, ходи с бездънни ръкави и току се поклони: този път изсипа пясък, за стъклени часовници, хронофагите ще са щастливи. Из гънките изпаднаха и две момичета: в очите на едното лодките прибират платна и лягат на дрейф, слушат, захлас. Другото превежда хора между горния и долния свят и знае: любовта е "онова чувство, което изпитват мореплавателите, тръгнали на път"...

....

Също и линк към интервюто за сутрешния блок на радио Хоризонт в Пловдив, което завършва с Пепино Галиарди:): Тук

...

Ти си просто кихналата майка, нали? А каква ти е ванилията след Велислава?.. Щото на поканата написах: Мама. Ама може и такава ванилия, нали?

10 февруари 2017
Яна на шест

Жито

накиснах за покълване, за февруарския житен пост. пълно с камъни и с други, непознати за мен семена се оказа, обаче. смених го с лимец, той поне беше чист и пресен. и понеже житата вече бях съживила, сложих семената им в плик и наръсих, където видях чиста земя из града.

цял килограм имам още от него, ще го разпръсна малко по малко. а лятото най-ясно ще проличат нишките на движенията ми, по златните ниви, поникнали в моите стъпки...

.. и ако някой някога ме попита къде се разхождам, за да ме срещне случайно в града, ще отговоря: "следвай житата".

:)