Имаме си нова муха

така представя яна на всички безумната ни елха, стъкмена от няколко дървета и един храст. в центъра й се издига голямата камелия, около която се е увил жасмина, а покрай тях стърчат дълги и къси борови и други клонки. високата коледна звезда, която всъщност вече не е никаква звезда, защото спря да цъфти червено, но пък си ни стои вечнозелена, завършва цялата композиция, наметнала един гирлянд. върхът на елхата, разбира се, гордо носи камелията, а останалите всевъзможни играчки са накачени по клонаци и лиани.

цяла вечер снощи танцува и пя и се диви на всяко шарено съкровище от кутията... така и не забеляза разликата... всъщност, много добре я видя, но за нея новото беше не по-малко красиво от предишните..

ясен обаче погледна скептично.. нямало да му е коледно с такава елха.

може би въображението ни напуска много по-рано, отколкото си мислим. но не завинаги, а за да се върне с още по-голяма сила, когато наистина осъзнаем разликата между истинското и   фалшивото, неповторимото и масовото в света.