минах случайно днес по улица "Вола", ей така, докато се мотаех безцелно из Кюстендил. не бях вървяла по тази улица още от ученическите години, забравила бях даже как да я открия,... и дори, че изобщо съществува... но, прочитайки името й, в мислите ми влетя Светлин, заедно с всичките ни общи приключения и си помислих, че ако потърся двора му, ако надзърна вътре, ако и той се е прибрал за тези четири дни... ако...
после видях снимка във фейса на другаря Атов - любимият ми учител по физическо от началното училище, вероятно прехвърлил вече деветдесетте, но все още жив и забавен... и пак си помислих колко близо е нашата къща до неговия двор, защото в Кюстенджа няма далече, и как не съм виждала този човек от милиони години, а колко е лесно...
и още - че само един тегел из стария квартал би ми стигнал, за да видя героите от цялото си детство, повечето непомръднали от там, само малко остарели... но никога не го правя.
миналото е много по-близо до нас, отколкото си го спомняме..
после видях снимка във фейса на другаря Атов - любимият ми учител по физическо от началното училище, вероятно прехвърлил вече деветдесетте, но все още жив и забавен... и пак си помислих колко близо е нашата къща до неговия двор, защото в Кюстенджа няма далече, и как не съм виждала този човек от милиони години, а колко е лесно...
и още - че само един тегел из стария квартал би ми стигнал, за да видя героите от цялото си детство, повечето непомръднали от там, само малко остарели... но никога не го правя.
миналото е много по-близо до нас, отколкото си го спомняме..
3 коментара:
есеннта ти прегръдка - носталгична и топла :)
добре дошла, ако си вече в София!
ант.
тук съм:))))) и ми се ходи нагости на един таван... :))) :*
о, да! ще го измислим! :)))
Публикуване на коментар