четвъртък, 3 септември 2015 г.

...

прекаленодългата ми коса се влачи след мен по плажа... топло е, местя я от една на друга страна...

вървя по ръба на морето с прекалено дълга роля и изведнъж се сещам за удавничките.  замислям се  за тях, тия красиви жени, които решават да влязат в морето леко,  бавно, завинаги...

винаги съм се чудела как им се получава,   но чак сега разбирам - морето дърпа дългата ти рокля и я засуква и си играе и си я поисква и си я взема в някакъв момент... . влезеш ли с такава малко по-навътре, никога няма да излезеш...

трябва да се пазим от любовите си...

3 коментара:

Vesela Dikova каза...

Все повече обиквам твоя блог.

Ясмина каза...

и аз съм пристрастена към твоя таен блог :*

малки неща каза...

Отново си харесах толкова много неща - фотография от изложба,картички, снимки и думи. малко трудно коментирам и май не ми е така лесно вече да споделям... чета и плача. благодаря ти!