...

минах  случайно днес по улица "Вола", ей така, докато се мотаех безцелно из Кюстендил. не бях вървяла по тази улица още от ученическите години, забравила бях даже как да я открия,... и дори, че изобщо съществува... но, прочитайки името й, в мислите ми влетя  Светлин, заедно с всичките ни общи приключения  и си помислих, че ако потърся двора му, ако надзърна вътре, ако и той се е прибрал за тези четири дни... ако...

после видях снимка във фейса на другаря Атов - любимият ми учител по физическо от началното училище, вероятно прехвърлил вече деветдесетте, но все още жив и забавен... и пак си помислих колко близо е нашата къща до неговия двор, защото в Кюстенджа няма далече,  и как не съм виждала този човек от милиони години, а колко е лесно...

и още - че само един тегел из стария квартал би ми стигнал, за да  видя героите от цялото си детство, повечето непомръднали от там, само малко остарели... но никога не го правя.

миналото е много по-близо до нас, отколкото си го спомняме..