Седна днес на пейката до мен, извини се, че се осмелява да наруши съзерцателното ми усамотено блаженство към слънцето, после изведнъж изкрещя: "Жестоки обувки имаш, откъде ги взе?!"...
осемдесет и осем годишна баба, докуцукала изтощена с бастуна, както и аз едва долазих до почти извънземното видение за сядане в средата на полянката, припадна от вида на моите обувки, разбираш ли... не е за вярване:))
Вермахт е марката, казвам, чувала ли си? ...това са обувките на немската армия, кубинките им, така да се каже, опитвам се да обясня почти отчаяно, защото едва ли ще ме разбере, едва ли ще ми повярва, че съм обула такова нещо, на фона на сегашните времена. а тя сякаш се сеща за какво говоря, кима, да, да, говори ми нещо тая марка... позната ми е, много позната..
ама все пак кажи - ти как ги намери, кой ти ги показа, тях и магазина, къде е този магазин, кажи адреса, името му, всичко. неможе да бъде, Бог те изпрати, вика, как се казваш, да си Жива!! после вади едно листче и педантично записва как да стигне дотам, откъде да мине, къде да завие, накъде да продължи...като тръгне например от пейката..
гледам смаяно краката й, обути в маратонки и не съм сигурна, че моите Вермахти ще са й по-удобни, но й разяснявам най-подробно, че това са ми любимите обувки и като се счупят, все същите си купувам, че карат по десет години, че им слагам обаче още една подметка и стават тежки и твърди и трябва да ги носи със стелка, ако все пак си ги купи... и накрая добавям, че струват милиони. тя обаче е непреклонна, вика - това са, това са моите обувки, повтаря си мантрата стоиедин пъти че Божето ме изпратил... ама на, все пак как така ги знам тия неземни обувки, отде съм ги намерила, по наште цигански магазини няма такива неща...
хмхм, прокашям се един вид, чудя се да почвам ли да разправям, ще ме разбере ли..
Депеш Мод, изтърсвам накрая. от там тръгна всичко.
а тя чинно си записва.
Депеш значи.
ясно.
