болестта ми носи уют. температурно отнесена съм, чета и придремвам, сгушена в миниатюрното ни тосканско дворче на върха на блока.. а те жужат наоколо.
...и малко от нея:
"Може би е истина, че животът е търсене на красотата, на хармонията, която се поражда от смесването на нещата. Може би животът е търсене на отличителния вкус. Не просто на вкуса на някоя храна, а вкуса на даден момент, цвят, глас - вкуса на това, което чуваме, виждаме, докосваме..."
"Откраднала и половин питка хляб, и трите парчета салам, увити в кафява хартия, които той бил сложил в джоба си за вечеря - както обикновено не го било грижа какво ще яде тя за вечеря. Тулия ги вързала в покривката за маса заедно с червената памучна пола, която вече й била малка, но прекалено я обичала, за да я остави, една нощница, която избелила на слънце и закърпила със съвсем дребни шевове, черната копринена рокля на майка й с подплънки на раменете, кръста, който висял над леглото й. И едно дайре. Тъй като нямала обувки, натрила ходилата си с оцет, изпънала сукмана си колкото може по-добре, сложила вързопа на главата си, сякаш ще го носи на градската чешма, и вместо това отишла на гарата. Хляб, кураж и едно дайре. Семена да отгледаш живот."
7 коментара:
ясме, толкова е хубаво в твоята тоскана, искам да съм котка на покрива на терасата ти, мяу
мяууу, а ти излизаше от някои страници, които четях, вече знаейки мъдростта на хляба с маслини ...и простите храни. и си мислех - това Ерна го е открила отдавна... :))))*
хих, коя е книгата?
"Хиляда дни в Тоскана", ще ти я дам щафетно да я предадеш после нататък :)))
...ми то си пише, пардон!
Малкото ви дворче е прекрасно! Предполагам, че има лечебен ефект, сред всичките тия цветя (и пчели)...
Дано ти просветне скоро! Ох, и аз нещо се кандилкам, но тази вечер вместо хапче гледах "P.S.Дъщеря ти, Ана." И май се пооправих...:D Изкуството (книга, театър, музика, филм...) също лекува!
всичко красиво лекува, Росиии :)))) и по едно питие срещу залеза вечер също лекува ;))))))*
Публикуване на коментар