вторник, 26 ноември 2013 г.

Home 21

седнала със скиекип и кафе в снега на балкона и сутрешния сумрак, чакам къщата да се разбуди за новите чудеса...става осем... радостен квик, скоростно обличане на грейки, шапки, ръкавици и Гуцинг на раменете на Цецо под падането на снежинките, пеша до яслата -  за първи път от много време насам. дърпане на снежни клони по пътя, замеряне с топки, кикот от високото два метра и половина мъничко човече  :))) светът е вълшебен днес...:))))

после дълга разходка из тихата бяла гора и усещане за Тук и Сега ....чак до "притихналите в дъното ми сенки" съм Земя...  :)

10 коментара:

ernesta каза...

ох, ох, ох, представям си и се хиля тук с мустак от капучино.

ernesta каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Ясмина каза...

ало, Пловдив, при вас какво е положението, нещо дзифдожно ми се видя сутринта? :)))

ВeСеЛиНа каза...

ръмящодъждовно засега и лека завист заради вашите снежни клони :)

Ан каза...

Пък в Барса температурите рядко падали под 5 градуса и сняг почти нямало... :)

Ясмина каза...

Вес, и ти ли си била от Пловдив, майна? :))))
Ан, поне един минус за Барса, я! ;))

Ан каза...

За мен си е чист плюс! :) Снега го обичам само на картичка. :)

ВeСеЛиНа каза...

майнаааа :)

ernesta каза...

аз обичам снега,ма само първия, после ми опустява и да се маха. говори пловдив: сняг няма, само кал и мълчаливи капки. слънце няма. меланхолично е. точка.

Ясмина каза...

вечното лято е пълна скука. трябва си зима за изгладняване :)