случайно поглеждам към нея в последния миг, преди да изчезне крайчето на жълтата й рокля. като в забавен кадър виждам протягането на малките й ръчички, разперени сякаш в стремеж да прегърнат целия свят пред очите й. седнала е на прозореца, едва успявам да видя как се отделя от перваза му ....и полита надолу.... толкова, толкова бързо се случва, че още не съм се вдигнала от стола, на който седя. мисълта ми с космическа скорост започва пресмятане на кое е по-добре - да изтичам да надникна през прозореца, или да хукна надолу по стълбите, без да губя излишно време. краката обаче са по-бързи от мисълта - виждам се надвесена над перилата, а долу е просната най-свидната ми жълта мъничка рокличка...
втурвам се, не, летя, не, няма за това движение дума... надолу надолу надолу... с ръка върху парапета само насочвам посоката на тялото си, за да стигна по-скоро до улицата, до нея, до...
прехвърлям мислено онзи последен ужасен кадър и виждам малката й главица да се... повдига? .... "дано сънувам, дано сънувам, дано сънувам..." - повтарям си без никаква надежда и дори не се мъча да се опитам да се събудя, например с ущипване, защото нямам никакво време. казвам си - после ще пробвам, първо трябва да стигна до Нея!
сепвам се изведнъж, обаче. все едно съм скочила отвисоко право в леглото. отварям очи - а тя спи сладко до мен, облечена в същата жълта рокличка. ... гледам невярващо, пипам я, галя малките й крачета, малките й ръчички, малката й главица... прегръщам я в сладкия й невинен сън... още не осъзнавам, че е истина...
О, Господи, благодаря ти, че избра да ме върнеш в тази реалност, а не ме изостави в онази!
втурвам се, не, летя, не, няма за това движение дума... надолу надолу надолу... с ръка върху парапета само насочвам посоката на тялото си, за да стигна по-скоро до улицата, до нея, до...
прехвърлям мислено онзи последен ужасен кадър и виждам малката й главица да се... повдига? .... "дано сънувам, дано сънувам, дано сънувам..." - повтарям си без никаква надежда и дори не се мъча да се опитам да се събудя, например с ущипване, защото нямам никакво време. казвам си - после ще пробвам, първо трябва да стигна до Нея!
сепвам се изведнъж, обаче. все едно съм скочила отвисоко право в леглото. отварям очи - а тя спи сладко до мен, облечена в същата жълта рокличка. ... гледам невярващо, пипам я, галя малките й крачета, малките й ръчички, малката й главица... прегръщам я в сладкия й невинен сън... още не осъзнавам, че е истина...
О, Господи, благодаря ти, че избра да ме върнеш в тази реалност, а не ме изостави в онази!
9 коментара:
такива сънища сънувам и аз, без жълтата рокля. и винаги Му благодаря, че е сън.
знаеш ли, от този ден съм сигурна, че живеем в няколко свята едновременно. толкова реално беше, колкото неможе да е, дори насън. и наистина съм Му адски благодарна, че пак съм щастлива :)
подсъзнанието също е свят, нищо че е скрит навътре. понеже ми се е случвало на няколко пъти да сънувам Маги да пада от прозорец, от тераса и все от високо, започнах да развивам мания по затварянето на прозорци в нейно присъствие, също така и страх да я оставя сама в стаята. ще видя как ще се лекувам от тази лудост!
а ти се успокой, всичко е сън. Има Го да ги пази. Вярвам!
само знам, че повече никога няма да й облека жълтата рокля..
:*
Ужасно страшно! Чак се разтреперих и аз цялата...
Съжалявам, че подсъзнанието ти играе такива норма. Явно т'ва майките не сме нормални хора :(
Прегръщам ви и двете!!!!
Лени, .. искам да те имам за по-дълго от една изложба на Ерна, трябва да го случим някой ден :*
Яна, миличка, ти най-добре можеш да разбереш... ще ви чакаме да ни дойдете другата седмица, да ви напълним шарената торба със селски големи домати, че пак заминаваме при баба за няколко дни, доскоро :*
онази паралелност е само,за да ни напомни да галим и целуваме малките главички,крачета и ръчички тук,сега и по много:)
а понякога просто,за да спрем да носим жълто:)
Публикуване на коментар