Животът е един, а Младостта е още по-една.

..........
казах на мама, че като остарея, може пък да отида да поживея и на Мадагаскар, а тя отговори: "Що чак тогава - като се разболееш от сто болести и те домързи за всичко? Нещата се правят, докато си млад."

 вярно - що пък да не отидем там за година, например, някога, в близкото сега? :))) проучвам вече, живея мислено и там. поканих си и гости даже :))))

 ...

..............

 днешните ми дежа вю-та от Синеморец са, обаче. утре заминаваме.

 златните коремчета на подскачащите малки рибки над водата на Велека. иии... Жабешкият Квак. за него най-вече също съм - както очите ми да видят макове, уШите ми - да чуят тяхното си лично пролетно гъделене :)

...

пред изгрева потегляме. не, че гоним нещо. просто винаги така се тръгва към море.
в мойта си "игра от кубчета".

:)

Пролетен кюфтацинг

никак не обичам да готвя, но понякога се получават вълшебства:

 -  три големи селски картофа на по-ситното на рендето
 - по стръкче пресен кромид и  чесън, нарязани на ръка
 - голяма китка магданоз от градината на баба, ситно нарязана 
 - и копър, и копър :)
 - две - три яйца - бабини пак.
 - около 100 грама сиренце
 - коприва около един пакет - от градината пак на бабет - или колкото има- попарена във вода, докато заври

всичкото се смесва и в керамична тава се пържи/пече, шльокнато с ръка на малки хапки... и с много много много малко олио на дънцетОУ :)

става ужасно грухливо мезе за бяло винцОу :)

...

само дежа-вюта тези дни. сякаш живея едновременно и тук, и там. безразборно изникват дори съвсем незначителни образи от всичките места, на които съм била - завоят пред къщата, парапетът към плажа, пеликанът, кацнал на покрива на магазинчето за хвърчила, пейката в градината на Укята, ...

ставам сутрин и си представям какво ще е утрото ми в малкия ни дом, някъде по бреговете на Калифорния. чудя се после къде, разглеждам обяви, виждам го съвсем конкретно, обзаведжам мислено, пресмятам ще има ли място за всичкото ни най-необходимо... плюс три колелета и сърф? :) за момент ми изглежда прекрасно и ваканционно така отдалеч, но после се замислям - как ще се справя, кой ще ми липсва, какво ще ме гложди, ще издържа ли? и за какъв дявол ми е всичко това - само за едното приключение? заради Ясен? заради Яна, заради...?

животът така си минава - в търсене на истинската хармония.. тъкмо си мислех, че я имам, и вече съм склонна да я разруша.

..но може пък точно Вечната Липса да е  моята си - Водолейска Хармония? само Вечното Търсене и Градене Отначало да ме прави щастлива? дали?


.....

резервирах билетите вече, искам да го измисля докрай, преди да го отхвърля.

...

маковете на балкона покълнаха.

Гуцинде

и нейният горски танц - първото филмче от новата серия бебешки подвизи :)


Red Waltz from Ziggy Dragnev on Vimeo.

мелодията - изсвирена от двама улични музиканти.

Още месец и половина

и ще загубя завинаги зелената карта, ако не полетя обратно над океана. малко ми е мъчно. за другия възможен път в живота ми, за огромните им небета, за необятната им земя, за хората там. да - най-прекрасните хора, които съм срещала в живота си като общност. всеотдайни в работата. и в човещината си. усетих го най-силно с грижите, които положиха за мен при раждането на Яна. грижи като от майка към дъщеря, не като към пациент. и не само там, и не само веднъж... на тези хора им "пука" за всичко.

е, още малко имам да помисля, но едва ли ще реша друго. все пак тук ми е по-добре. пак заради хората, нищо, че са само тези, около мен. заради миризмата на тук и на земя, на печени чушки също, заради топлото ми море, маковете, божурите, минзухарите, детелините и доматите от градината, балкончето с осемте ми прозореца, пейката, синята ми стена, пръчките, камъните.... всичкото ми мъничко хрупкаво хубаво..

май трябва да кажа - оставаме.

пак :)

Макове

посадих днес на балкона. учудителна съм какво ще излезе, защото взех семената им от хранителния магазин. хрупах в шепа и сях едновременно с греблото ми - вилица. не бяха вкусни обаче - не и като онези от село, отпреди сто години - сладките черни топчета на високите едри бабини макове...

затова се обнадеждавам, обаче - тези дано са от малките, крайпътните, полските, морските, милите, крехките и въздушните, с розовите принцески рокли, ако лекинко отвориш пъпките и издърпаш цветовете, преди да разцъфтят..... точно тези, които всъщност жадувам да видя цъфнали след около месец ..и половина? :))))

...

за да слушам птичето, което скоро се завърна, открехвам сутрин лекинко балконската врата. по изгрев се разпява, тъкмо сякаш кацнало върху възглавницата ми. песента му - знам я наизуст, от години все една и съща приказка... заспивам понякога още по-сладко, пеейки с него насън. друг път ставам и се премествам на верандата от другата страна, за да се влушам във възторга и на останалите горско-градски долетели :)

"добро утро, съседи!" :)

Летящи мравешки царици

днес изпратих..., не бях очаквала, че ще стана домакин и на такова мероприятие, но се случи ето така...

влизам в стаята на Ясен и що да видя - цяло мравешко сборище покрай балконската му затворена врата. отвътре! как така? досега бях виждала подобна, но много по-концентрирана и малка  патардия само зимата в кухнята, върху някое месце на пода, и през лятото само на балкона, ако пак изпуснем нещо... детската стая никога не им е била интересна.

първоначално в яда си смачках с пръст една с криле, върху прозореца, но докато преди да натисна мислите ми ме заведоха Там, изведнъж отхлабих натиска и я пуснах, после широко отворих  балкона - да полетят навсякъде, накъдето ... е мравешкото им чувство за Щастие и Семейство.

чела бях във "Фердо Мравката" и подготвена бях сякаш...за цялото им танцуване панаирно веднъж в годината :)

а те - точно както в приказката - излезли ликуващо всички - да изпратят цариците си, единствените летящи мравки сред тях, окрилени новородени, които ще направят новите си мравуняци там някъде, където успеят да кацнат. дълго ги гледах - наподобяващи прохождащи дечица или птички, които тъкмо се учат да летят.

накрая излетяха всички. пикираха над главите ни на балкона в несигурни кръгове ..
после изведнъж наоколо опустя.
стаята пак си стана само човешка.
свърши мравешката фиеста .

щастлива съм, че не ги убих. нищо няма да ми струва и нищо няма да ми направят, ако продължат да си живеят - само трохички ще вземат от моя свят - за техния.

това мога да си го позволя.