коте се катери по мен и замърква в скута ми, докато фокусирам скрежове, събирам опадали дюли по тротоарите, заслушвам се в хора на неделните баби, минавайки покрай читалището... после гората ме засмуква сякаш хубав сън, от който не искам да се събудя... :)
3 коментара:
а през твоя обектив тоя горски сън е още по-приказен:)
Прекрасни снимки и настроения!
благодаря ви, момичета, винаги се старая да не снимам пейзажи, а чувства :) а пък сега наблюдавам днешните скрежове през прозореца и ме тегли пак навън - ранното мотане из улици си е истинска поезия :)добро утро! :))))))
Публикуване на коментар