неделя, 20 ноември 2011 г.

Ранно из гората






коте се катери по мен и замърква в скута ми, докато фокусирам скрежове, събирам опадали дюли по тротоарите, заслушвам се в хора на неделните баби, минавайки покрай читалището... после гората ме засмуква сякаш хубав сън, от който не искам да се събудя... :)

3 коментара:

Milena каза...

а през твоя обектив тоя горски сън е още по-приказен:)

diva каза...

Прекрасни снимки и настроения!

Ясмина каза...

благодаря ви, момичета, винаги се старая да не снимам пейзажи, а чувства :) а пък сега наблюдавам днешните скрежове през прозореца и ме тегли пак навън - ранното мотане из улици си е истинска поезия :)добро утро! :))))))