всъщност започна съвсем по план, с очаквано февруарско пътуване до Лондон, нагости на Лидка и нейните шапки и смайващи истории за един друг свят на клоуни, артисти, стари грамофони и фестивали по зелените английски поляни
после край Валтава навърших неусетно 37, взирайки се в лебеди
прелитайки над разноцветни покриви
люлеейки се в светлините
бродейки из тесни нощни улички и безистените на зимното Прагунте
с други двама щури извънземни се открихме
при изгрева на Камен Бряг, в началото на май, сред песните на чучулиги и влудяващия мирис на пролетни полета, пълни с мащерка и билки. мислех, че в тревата няма да има птици. но къде ти - неможех да си чуя мислите от техните възбудени нощни разговори и песни
охлювче, полазило стъклото на колата, прелива в утрото на цветовете на морското небе
а ние сме тук, за да видим дивите божури по брега на Яйлата
после отпрашваме към Синеморските диви макове, та чак до Силистар и състояние на тъмносиня безтегловност на брега на майското море...
...............
..
и изведнъж новината - ще имаме бебе! учудена съм в себе си, невярваща, незнаеща и едновременно усмихнато уплашена. ами сега? ще жертваме ли свободата? но тя си е вътре в нас, няма да я загубим, ако не я изгоним сами.
бебе! :))) като нова чудна приказка звучи.....
***
преустройството, което се наложи - затворих магазина и станах рентиер. тъжно ли ми е? не мисля. омръзнало ми беше, пък и ставаше съвсем безсмислено... радвам се все пак, че идеята с хубавите бои не се затри и предадох щафетата на най-удачния човек :) магазин "Интериор" ще бъде вечен :)
********
**
Следва юни. Калифорния. небета. радост и отнесена усмивката ми, когато се замисля за мъничката семка вътре в мен...
втурваме се с Ясен към Yosemite - палатки, ледени реки, гори, пустиня...
а той се влюбва пак, на остров Каталина /от Влади краднах снимката долу/. мен пък за първи път ме домързява за пътешествие...
...
и ето, че решаваме да останем. година? защо пък не? за ново приключение да поживеем малко и тук - до океана на Los Angеles. България си е оттатък, няма да избяга никога...
и се гмурваме отново в лятото с неясни мисли за бъдеще, ново училище, нови улици, нови приятели, цял нов живот замалко...
и Цецо го намествам някъде в октомври и започвам да го чакам с нетърпение и да мечтая пътешествия край калифорнийските брегове и споделено радостно очакване на беба...
но уви. може би защото щеше да се случи прекалено много хубавото, то не стана.
Цецо не успя да дойде при нас.
ние с Ясен обаче все пак останахме.
а лятото за него беше пълно с морска пяна
наскитаха се с Явор по плажове
караха сърф, скачаха със скейт
ровиха в тикви за Halloween
духнаха заедно свещички и се мацаха с торти на рождените си дни
хвърлиха в океана последните рози за леля Милена...
след нея, и моята миниатюрна баба Велика също замина на небето. сигурна съм - двете бдят над нас сега отгоре...
....
..
пък аз лилаво се наснимах на цветя
и сухи тротоарни красоти
^^^^^^^^^^^
изчетох още купища книги, разходих се сто пъти до вълните с колелото.. належах се и в леглото с растящия тумбак
^^^
...
така си мина цялата година..
...
фръцка се тук с новото предколедно "бомбе" и нарисуван вратовръз на черепи
за първи път участва и в училищна пиеса
отива му на Ясен Калифорния...
....
обаче често съм си тъжна.
липсата, която чувствам, е огромна...
но всъщност, най-важното от всичко е, че заедно с коледата чакаме да се появи и най-малкото аптекарско шишенце в редичката. дори подаръци за него под елхата сме сложили :)
.. и вече не остана време за униние...
защото продължаваме играта
и през Новата Тържествена Година
:)
после край Валтава навърших неусетно 37, взирайки се в лебеди
прелитайки над разноцветни покриви
люлеейки се в светлините
бродейки из тесни нощни улички и безистените на зимното Прагунте
с други двама щури извънземни се открихме
при изгрева на Камен Бряг, в началото на май, сред песните на чучулиги и влудяващия мирис на пролетни полета, пълни с мащерка и билки. мислех, че в тревата няма да има птици. но къде ти - неможех да си чуя мислите от техните възбудени нощни разговори и песни
охлювче, полазило стъклото на колата, прелива в утрото на цветовете на морското небе
а ние сме тук, за да видим дивите божури по брега на Яйлата
после отпрашваме към Синеморските диви макове, та чак до Силистар и състояние на тъмносиня безтегловност на брега на майското море...
...............
..
и изведнъж новината - ще имаме бебе! учудена съм в себе си, невярваща, незнаеща и едновременно усмихнато уплашена. ами сега? ще жертваме ли свободата? но тя си е вътре в нас, няма да я загубим, ако не я изгоним сами.
бебе! :))) като нова чудна приказка звучи.....
***
преустройството, което се наложи - затворих магазина и станах рентиер. тъжно ли ми е? не мисля. омръзнало ми беше, пък и ставаше съвсем безсмислено... радвам се все пак, че идеята с хубавите бои не се затри и предадох щафетата на най-удачния човек :) магазин "Интериор" ще бъде вечен :)
********
**
Следва юни. Калифорния. небета. радост и отнесена усмивката ми, когато се замисля за мъничката семка вътре в мен...
втурваме се с Ясен към Yosemite - палатки, ледени реки, гори, пустиня...
а той се влюбва пак, на остров Каталина /от Влади краднах снимката долу/. мен пък за първи път ме домързява за пътешествие...
...
и ето, че решаваме да останем. година? защо пък не? за ново приключение да поживеем малко и тук - до океана на Los Angеles. България си е оттатък, няма да избяга никога...
и се гмурваме отново в лятото с неясни мисли за бъдеще, ново училище, нови улици, нови приятели, цял нов живот замалко...
и Цецо го намествам някъде в октомври и започвам да го чакам с нетърпение и да мечтая пътешествия край калифорнийските брегове и споделено радостно очакване на беба...
но уви. може би защото щеше да се случи прекалено много хубавото, то не стана.
Цецо не успя да дойде при нас.
ние с Ясен обаче все пак останахме.
а лятото за него беше пълно с морска пяна
наскитаха се с Явор по плажове
караха сърф, скачаха със скейт
ровиха в тикви за Halloween
духнаха заедно свещички и се мацаха с торти на рождените си дни
хвърлиха в океана последните рози за леля Милена...
след нея, и моята миниатюрна баба Велика също замина на небето. сигурна съм - двете бдят над нас сега отгоре...
....
..
пък аз лилаво се наснимах на цветя
и сухи тротоарни красоти
^^^^^^^^^^^
изчетох още купища книги, разходих се сто пъти до вълните с колелото.. належах се и в леглото с растящия тумбак
^^^
...
така си мина цялата година..
...
фръцка се тук с новото предколедно "бомбе" и нарисуван вратовръз на черепи
за първи път участва и в училищна пиеса
отива му на Ясен Калифорния...
....
обаче често съм си тъжна.
липсата, която чувствам, е огромна...
но всъщност, най-важното от всичко е, че заедно с коледата чакаме да се появи и най-малкото аптекарско шишенце в редичката. дори подаръци за него под елхата сме сложили :)
.. и вече не остана време за униние...
защото продължаваме играта
и през Новата Тържествена Година
:)
17 коментара:
Омайни мигове си запечатала! :)
Вълшебна, невероятна, приключенска, красива, вълнуваща, дива, любовна, трепетна... ПРЕКРАСНА е твоята 2010-а година!!! Пази си я винаги и се сещай за нея, ако някога ти досивее... Прекрасен фоторазказ, много личен и затова благодаря, че ни го подаряваш! Целувки и весели празници с много подарци, смях и обич, Ясминка!! А Ясен наистина си изглежда на мястото!:)
побързах да направя равносметката още преди края на годината, защото после изведнъж може да се окаже, че няма никакво време :)
Роси, така топлят твоите думи :)и наистина - държа на тези равносметки, за да се сещам после и да се усмихвам, ако ми стане безнадеждно :))
хубави мили празници пожелавам и на вас, момичета - Коледа е само след 6 дни! - с този вик ме събуди Ясен сутринта :)))
..а ние днес ще разгледаме центъра на Калифорния, пак по негово желание :))) мисля, че ще го открием, където и да се намира ;)
Много мило и истинско, по Ясмински нежно и поетично.....глътка красота!
Желая ти най-прекрасните празници!И очакване....
С усмивка
Пепеляшка
:) Но ти си си просто вълщебница. От добрите. Желая ти щастие и ново приключения - ще ги имаш.
хъмммм, много рано бе Итуне! Аз още не съм наясно какво да си пожелая и какво да метна в архив... :-)).
обаче..., един предпразничен гуш ти изпращам - за зареждане!
Иначе, невероятно красиво изглеждаш!
скитнице, с пети във мекото
прашно коловозие на пътя
колибри подхвърчащо леко
на две и десета през прътите
в тебе е вътре гнездото ти
котвата вътре е спусната
и дето и да са нозете ти
коренче можеш да пуснеш
ееех, поете :)))))ама така си е, стига да са в гнездото и любимите хора, няма да има значение къде е то :))))
рано, Дадуне, ама не се сдържах :) само да видим беба дали няма да ми обърне надолу с главата цялата равносметка хихих :))))
Пет, Пепеляш, вдъхновени празници пожелавам и на вас. и не само празници... :)))
Eто така се прави пост - ретроспекция на една успешна година.
"— Животът е разделен на фази. Всяка фаза е много различна от другите и вие трябва да сте в състояние да разберете какво се иска от вас във всяка от тях. В това е тайната на успешния живот."
Според Кърт Вонегът ("Майка нощ") това е откровение от Адолф Айхман.
Твоят живот е успешен, Арлина :-*
не знам дали думата "успех" е най-удачна точно в моя живот. не съм постигнала нищо особено - нито в професионален, нито в никакъв план. просто се научих да се радвам на живота, защото той е най-голямото богатство, което имам :) за да сме щастливи, трябва да ни се случват неща, непрекъснато, да сме ненаситно любопитни и да намерим начин да огладняваме за хубавото. така мисля аз и това е моята философия :)
Жууу, сигурна съм, че и ти ще потвърдиш за точно този начин, нали? :)))
благодаря ти за пожеланията, мила, скорошни хубави пътища и мили моменти пожелавам и на теб, струва ми се, че си застягала багажа вече за развяване на коси някъде на север може би?:)))
Яс, не те познавам, обаче те обичам, да знаеш. Прекрасни, вълшебни моменти си имала и още по-прекрасни ще имаш. Сигурна съм. Знам, че бебка ще ти обърне света с главата надолу, но не ни оставяй, че ще страдаме от ясминова недостатъчност. Заболяването се характеризира с неприятно сгромолясване на Земята и липса на сладост в душата.
Рос, щастлива съм че и с теб се открихме...тази година? дали наистина е така? имам чувството, че сме били заедно непрекъснато много дълго време, нищо, че не се познаваме :)))) и аз те обичам...на фурна с ориз ;)))) хихихих :))) много мили думи по мой адрес, умрях от срам :)
и... най-тържествено обещавам, че няма да заговоря само за бебета и майчинство оттук-нататък :)))))
снощи имах чести контракции за около два часа, дали пък беба не напира вече? хваща ме страх...:)
Написаното от теб отговаря на въпроса дали живота ти е успешен. :) Разгледай блога си, както аз го правих толкова време, и ще се убедиш. Животът ти е успешен, и ще продължава да е. Щом аз го казвам, значи така ще бъде :) !
Един светец те поздравява:
http://www.youtube.com/watch?v=lBWY3bli92Y
:)
щом ти го казваш, така да бъде :)
....
товА е концерта, да! нивгаш няма да му се наситя!
къде? къде??? :))) да не отиваш при дедА ти Коледа?!? ;))) и да направиш много снимки, ей :)))
а аз си лежа и гледам много да не се напъвам сега, че да стане малко по-голяма беба, с това наддаване само 4-5 кила за цялата бременност, незнам дали няма да излезе някое съвсем мъниче и ще се напъна да го износя колкото може повече :)
скорпионите танцуват сами, нали, Жу?... "ела и не се плаши" е достатъчно...
Публикуване на коментар