миризма на топло лято и прясно откъснати домати
9:25!
крайно време е да яхвам колелото!
добро утро, съседиииииииии :))))))
9:25!
крайно време е да яхвам колелото!
добро утро, съседиииииииии :))))))
вторник, 28 септември 2010 г.
неделя, 26 септември 2010 г.
Малко морско чудовищенце
с гердан от миди
докато взирам скални пукнатини, един младеж любопитства какво снимам, посочвам, той се усмихва, изрича името на морското извънземно, забравям го начаса, после се втурва в търсене на още и още, и си завира пръста в пипалата им, за да покаже колко е безстрашен :)
лятото се върна с пълна сила. дори водата е най-топлата! :)
докато взирам скални пукнатини, един младеж любопитства какво снимам, посочвам, той се усмихва, изрича името на морското извънземно, забравям го начаса, после се втурва в търсене на още и още, и си завира пръста в пипалата им, за да покаже колко е безстрашен :)
лятото се върна с пълна сила. дори водата е най-топлата! :)
четвъртък, 23 септември 2010 г.
Santa Ana River
често идвам тук. седнала на камък, наблюдавам вливането й. плажът вече опустя. само птици и сърфисти останаха
вдишвам... и се сещам за мислите, които бях изписала в старата си тетрадка - дори да се чувстваш самотен, Морето в същността си е достатъчно изпълващо те присъствие, изтегнало се съвсем небрежно до теб. в грохота на вълните му можеш да помечтаеш, да се зарееш, да се вглъбиш.
небрежността е лекота и финес - тя е част от истинското в живота. когато сме изкуствени и стягащи се, значи нещо не ни прилича в ситуацията около нас... не е Любов тази, за която трябва да се борим, а тази, с която заедно летим...
а Моретото е истински различно и Истинско винаги. както са различни лицата на хората в отделните им чувства. и точно с това ме придърпва към себе си с всеки ден все повече.
вдишвам... и се сещам за мислите, които бях изписала в старата си тетрадка - дори да се чувстваш самотен, Морето в същността си е достатъчно изпълващо те присъствие, изтегнало се съвсем небрежно до теб. в грохота на вълните му можеш да помечтаеш, да се зарееш, да се вглъбиш.
небрежността е лекота и финес - тя е част от истинското в живота. когато сме изкуствени и стягащи се, значи нещо не ни прилича в ситуацията около нас... не е Любов тази, за която трябва да се борим, а тази, с която заедно летим...
а Моретото е истински различно и Истинско винаги. както са различни лицата на хората в отделните им чувства. и точно с това ме придърпва към себе си с всеки ден все повече.
вторник, 21 септември 2010 г.
Модерност
е да носиш ботуши от овча кожа на бос крак, съчетани с къси панталони и потник, в жегаво време.
да се возиш в шарено бусче Фолксваген от шейсетте, без климатик, с отварящо се предно стъкло за проветрение.
да ядеш бургери не в Макдоналдс, а в In&Out.
да си популярен, каквото и да означава това.
да не вървиш никъде пеша, дори и на десет минутки разстояние, защото така ходели само лузърите...
това до момента са наблюденията ми върху тукашната младеж.
а сега излизам пеша до магазина и ще съм може би единствена вървяща черна точка из квартала. но ако все пак срещна още някой луд, ще се поздравим усмихнати, защото широкият светъл тротоар тук е по-самотен от всичките малки дълбоко-затънтени планински пътечки, които някога са виждали човешки крак.
да се возиш в шарено бусче Фолксваген от шейсетте, без климатик, с отварящо се предно стъкло за проветрение.
да ядеш бургери не в Макдоналдс, а в In&Out.
да си популярен, каквото и да означава това.
да не вървиш никъде пеша, дори и на десет минутки разстояние, защото така ходели само лузърите...
това до момента са наблюденията ми върху тукашната младеж.
а сега излизам пеша до магазина и ще съм може би единствена вървяща черна точка из квартала. но ако все пак срещна още някой луд, ще се поздравим усмихнати, защото широкият светъл тротоар тук е по-самотен от всичките малки дълбоко-затънтени планински пътечки, които някога са виждали човешки крак.
събота, 18 септември 2010 г.
На пръсти
.
всъщност, напоследък все надолу гледам.
ефирна есенна изобилност, разпръснати нежност и крехкост в стъпките ни...
...
Рос и ръчноправената й хартия
дали най-после и аз да не опитам?
всъщност, напоследък все надолу гледам.
ефирна есенна изобилност, разпръснати нежност и крехкост в стъпките ни...
...
Рос и ръчноправената й хартия
дали най-после и аз да не опитам?
понеделник, 13 септември 2010 г.
Сутрешен трафик по Бийч Булевард
- се гмурвам в препускащия ден, крещейки с пълно гърло, заедно с Дейв от Депеш: "All I ever wanted, all I ever needed is here - in my arms!!!!...."....
вече знам кое е любимото ми време от деня тук - ранните утрини с едри капки роса, падащи от листата, и слънцето, намазало късчета клони в оранжевото си изгревно!!!! ))))
ще трябва да ставам рано, дори да не се налага, защото чувствам ОГРОМНЕЙША необходимост от тази редовна глътка небесен джинЦ :)
освен това - и аз вече имам най-добра приятелка в класа по английско произношение - Nabila от Египет. кривим си с нея заедно устите, в измучаване на английското еъоу :)))
вече знам кое е любимото ми време от деня тук - ранните утрини с едри капки роса, падащи от листата, и слънцето, намазало късчета клони в оранжевото си изгревно!!!! ))))
ще трябва да ставам рано, дори да не се налага, защото чувствам ОГРОМНЕЙША необходимост от тази редовна глътка небесен джинЦ :)
освен това - и аз вече имам най-добра приятелка в класа по английско произношение - Nabila от Египет. кривим си с нея заедно устите, в измучаване на английското еъоу :)))
Щъркове
.
сутринта, когато се събудил, небето внезапно било покрито от хиляди летящи щъркове. три дни не спрял потокът им към южните морета... а може би минават точно днес отново там?
един ден и аз искам да видя това черно от щъркели северно небе...
тези на снимката са от Бургаското. всъщност не един - седем кадъра насложих, за да се получи точно това, което наистина видях тогава, преди няколко години...
а то е полет на прощаването с дома.
всички ние сме едни Щъркове - често обичам да казвам.
летим в своя полет в различни посоки, но винаги има едно гнезденце, което кротко ни чака да се завърнем.
сутринта, когато се събудил, небето внезапно било покрито от хиляди летящи щъркове. три дни не спрял потокът им към южните морета... а може би минават точно днес отново там?
един ден и аз искам да видя това черно от щъркели северно небе...
тези на снимката са от Бургаското. всъщност не един - седем кадъра насложих, за да се получи точно това, което наистина видях тогава, преди няколко години...
а то е полет на прощаването с дома.
всички ние сме едни Щъркове - често обичам да казвам.
летим в своя полет в различни посоки, но винаги има едно гнезденце, което кротко ни чака да се завърнем.
четвъртък, 9 септември 2010 г.
Първи учебен ден
на Ясен в Moffett School. вълнения още от снощи. приготвени предварително нови дрехи и раница. неспокоен и лек е сънят ми...
снимка за спомен, преди да потеглим. тумбака вече в шестия месец.
класът на Ясен. училище без прозорци. от двора направо в класната стая влизаш.
а тя прилича на деЦка - осведомява ме, когато го вземам следобяд. щастливо ухилен, разказва възбудено. петима приятели вече имал, сред тях и най-добрият му. посочил къде е тоалетната и така се класирал на първо място.
смея се...
и ми е радостно, че никак не се уплаши :)
снимка за спомен, преди да потеглим. тумбака вече в шестия месец.
класът на Ясен. училище без прозорци. от двора направо в класната стая влизаш.
а тя прилича на деЦка - осведомява ме, когато го вземам следобяд. щастливо ухилен, разказва възбудено. петима приятели вече имал, сред тях и най-добрият му. посочил къде е тоалетната и така се класирал на първо място.
смея се...
и ми е радостно, че никак не се уплаши :)
вторник, 7 септември 2010 г.
Последна сутрин
излежаване докъсно и предълго кафе.
утре скачаме в новия филм :)
палмата в двора цъфна кълбо лилава прежда
утре скачаме в новия филм :)
палмата в двора цъфна кълбо лилава прежда
понеделник, 6 септември 2010 г.
"аз себеоткачам през септември"
понякога.... една и съща ПЕСЕН звучи по цял ден в ушите ми. точно както днес.
групата е Мефисто, текстът - на Митко Воев.
пети септември преди осемнайсет години ...
"рисковано е да спирам"
групата е Мефисто, текстът - на Митко Воев.
пети септември преди осемнайсет години ...
"рисковано е да спирам"
сряда, 1 септември 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)