вторник, 31 август 2010 г.

Докато режа следобеден магданоз,

внезапно дочувам сладката песен на сладоледеното камионче. лекинко се повдигам на пръсти, да надзърна над тухлената ограда. на капака си има няколко тромби. звучи като детска играчка, бавно пъпли по тихата улица. усмихнато младо момиче на около двайсет и три седи зад волана. спират го радостни малчугани от съседния ъгъл.
а песента е "Хей, Сузана, ти за мен недей тъжи, ще се върна аз от прериите с много злато и пари..."

отминава, а аз продължавам да си подсвирквам с уста.. "ще се върна аз от прериите, ще се върна..."...

...
..

и малко цветове от последните дни на август в Хънтингтън Бийч









още девет месеца

:)

6 коментара:

Анонимен каза...

В такив моменти бих искала да се скрия

Ясмина каза...

от какво да се скриеш?

Alhzar каза...

Трябва всички заедно да броим месеците :)

Рос каза...

Много се радвам, че ни показваш таквизинка нещица от това твое сега място. А като чуя за сладоледеното камионче, все се сещам за онова дете, което все лъжели, че щом е пусната музиката, значи е свършил сладоледът.А с магданоза какво направи? :)

rossichka каза...

Сигурна съм, че ти предстоят много нови впечатления, срещи и преживявания, които да не засилват носталгията, която като че ли усещам... Прегръдки!!

Ясмина каза...

уфффф, май прекалено много се застоях вкъщи тия дни, липсва ми града... с нетърпение чакам училището да ни завърти като пумпали и да се радваме на ранни забързани утрини :)

а магданоза го поръсих върху доматките, които бях поръсила върху картофките, които бях подредила върху лука и чушките, които пък бяха застлани върху месценцата... :)