и първото ми качване на каяк :)
.........................
подредени в линия, разтоварваме целия багаж като щафета
много е сухо наоколо, не случайно са забранили паленето на огън в целия остров.
косата на Малис има цвета на тревите :)
на този камък се снимаме всички. Цецо и Малис са в моя фотоапарат :)
Съквартирантката ми по палатка - Поли от Русе - много прилича на бившата ми съквартирантка Ради от Русе. тя на свой ред споделя, че аз й приличам на нейната приятелка Ради от Кюстендил :) изобщо, неслучайните съвпадения този ден са много :))
кратък обяд, преди голямата обиколка из острова, която сме замислили. освен китарата на Владо, имаме гайда и кавал. гайдата не успявам да чуя обаче. Жоро свири на нея рано другата сутрин, когато аз вече карам кану :)
силен вятър брули отвсякъде, но нали сме тук, за да не стоим на едно място. потегляме в колона
представям си тези хълмове зелени, през май...
Santa Cruz е най-големият от островите Channel Islands. следващият остров се вижда като мираж в синия лазур
няма начин да не заснема и някоя сянка :)
гледките са вълшебни
Марянка пак е мигнала :) носиха така детето през целия преход. герои :)
яхти на котва в далечината
пътеките на острова са бели, кафяви и черни. в силно изразени цветове.
дърветата са малко, но пък са образували красиви горички.
най-красивият залив, който видях
залез в маслиновата гора
тук един тюлен изскача от водата в опит да хване птица, а ние сядаме за почивка преди връщането
дълъг е обратният път. напечени от слънцето, обрулени от вятъра. вървим с надежда утрешният ден да е различен...
сутринта се будим в друго време и друг свят! слънце и тих ветрец ни чакат усмихнати да се метнем в канутата :) в седем часа първата група вече сме на крак. тук третата група стяга жилетки и каски в готовност.
Влади иска пак ;)
заснемам първото влизане на Поли в кану. за Жоро не знам
ето ги вече в открито море. трябва да се придържат близо до брега.
заливът с канутата отвисоко
чудни неща за разглеждане има. и надводни пещери - за минаване през тях. и входа към ада открихме, плътен грохот отекваше в него. не посмяхме да влезем, само надникнахме :)
Цецо и Малис пак.
две канута излизат от пещера
прозрачната приказка - вода
Влади все изостава. прави чудни пейзажни кадри
водораслости
Малис
вертолет прелита над главите. махат ни с ръце. кацат наблизо.
голяма колона от хора и раници на прибиране. правим пак щафета с багажа.
в краката легнала най-сладката умора. главата пълна с хубави мисли. душата лети :) До нови срещи!
историята на голям екран и slideshow
.........................
тръгваме по тъмно, за да стигнем навреме за корабчето, което отплава от Санта Барбара в осем сутринта. слушаме Флойд по пътя. още незнам, че тази музика ще пасне изцяло на мястото, към което сме се насочили.
задминаваме пеликани
пътят с корабчето е истинско приключение сред огромните вълни. седнали сме в най-откритото място, за да виждаме по-добре. голяма грешка. въпреки това е забавно да балансирам, стоейки, хваната здраво за метална греда, а целият свят под мен да се люшка :) смелчаците, които останаха на откритите пейки, се оказаха освен под небето, и под вълните :)
времето обещава буря. пък ние сме тръгнали да караме канута...хмм
за тези мързели - морските лъвове - няма лошо време
слизаме на острова с надежда за слънце и спокойно време
малка разходка, докато пристигне следващата група. братовчед ми Цецо и жена му - Малис - бързат напред.
на този камък се снимаме всички. Цецо и Малис са в моя фотоапарат :)
Съквартирантката ми по палатка - Поли от Русе - много прилича на бившата ми съквартирантка Ради от Русе. тя на свой ред споделя, че аз й приличам на нейната приятелка Ради от Кюстендил :) изобщо, неслучайните съвпадения този ден са много :))
кратък обяд, преди голямата обиколка из острова, която сме замислили. освен китарата на Владо, имаме гайда и кавал. гайдата не успявам да чуя обаче. Жоро свири на нея рано другата сутрин, когато аз вече карам кану :)
силен вятър брули отвсякъде, но нали сме тук, за да не стоим на едно място. потегляме в колона
представям си тези хълмове зелени, през май...
Santa Cruz е най-големият от островите Channel Islands. следващият остров се вижда като мираж в синия лазур
няма начин да не заснема и някоя сянка :)
гледките са вълшебни
Марянка пак е мигнала :) носиха така детето през целия преход. герои :)
яхти на котва в далечината
пътеките на острова са бели, кафяви и черни. в силно изразени цветове.
дърветата са малко, но пък са образували красиви горички.
най-красивият залив, който видях
залез в маслиновата гора
тук един тюлен изскача от водата в опит да хване птица, а ние сядаме за почивка преди връщането
дълъг е обратният път. напечени от слънцето, обрулени от вятъра. вървим с надежда утрешният ден да е различен...
сутринта се будим в друго време и друг свят! слънце и тих ветрец ни чакат усмихнати да се метнем в канутата :) в седем часа първата група вече сме на крак. тук третата група стяга жилетки и каски в готовност.
Влади иска пак ;)
заснемам първото влизане на Поли в кану. за Жоро не знам
ето ги вече в открито море. трябва да се придържат близо до брега.
заливът с канутата отвисоко
чудни неща за разглеждане има. и надводни пещери - за минаване през тях. и входа към ада открихме, плътен грохот отекваше в него. не посмяхме да влезем, само надникнахме :)
Цецо и Малис пак.
две канута излизат от пещера
прозрачната приказка - вода
Влади все изостава. прави чудни пейзажни кадри
водораслости
Малис
вертолет прелита над главите. махат ни с ръце. кацат наблизо.
голяма колона от хора и раници на прибиране. правим пак щафета с багажа.
в краката легнала най-сладката умора. главата пълна с хубави мисли. душата лети :) До нови срещи!
историята на голям екран и slideshow
7 коментара:
Колко много си преживяла в последно време, пък аз така да съм го пропуснала. Вълшебни репортажи, хубаво е, че споделяш преди да са избледнели емоциите :)
Хехех, леко с тая брадва, Жу ;) Много обичам да гледам света през твоите очи :)))
Пете, както казва Дремс - спомените ни са най-вече от пътища...така ли е и при теб?
иначе, Квак! - Жузефина живее сега в Помпей :)
Наистина беше магия от впечатления' спомени , вятър, приятна умора и много червени бузки, но спомените са още пресни, сякаш още съм там. Снимките са супер, пак се върнах на острова, и разказа е вълшебен...
лицето ми се изпече като питка, челото се обели, но вече съм готова за нови подвизи, нямам търпение да дойде събота :)))))
Ооо, какво ще се случва в събота? :)))
Минах и аз на Флойд... заразно е явно :)
сама си си пуснала Флойд? :))))) нимоа да пУвЕрвам :))))))
иначе за събота менюто е канута на Балбоа, после плажен волейбол на Корона Дел Мар и накрая барбекю в някой парк, докато мъжете ритат мач, ако изобщо им останат сили :)))))
Публикуване на коментар