вторник, 2 юни 2009 г.

Варвара

- едно от най-извънземните места, които съм вдишвала из пътищата си.
за да видиш тези огромни полета зелени, трябва да дойдеш през май или през октомври. лятото се превръщат в прегоряла от мараня кафява пустиня, която всъщност има и своя си топъл чар..


желязното дърво, останало след снимките на "Голямото нощно къпане", е позагубило някой и друг клон, но все още стои на брега като пътеуказател за корабокруширали моряци :)

"Дарданелите" - проходът, който се образува между скалите в морето - поддържа водата спокойна, дори и при бурно море.

Плажът.
обичам да опъвам кърпата си на скалите, има толкова много естествени тронове из тях, че още не съм успяла да ги опитам всичките. после сядам и се заслушвам в Света.
намирам остатъци от недогорели свещи по отвесните камъни, опитвам да си представя какъв ли вълшебен спектакъл се разиграва нощем тук.



седя гола на камък и щракам, щракам, почти ще цопна във водата с камерата :)



разни маймунски глави се подават, да видят кой нарушава вселенското спокойствие


а под повърхността е друго измерение на времето и пространството. водна змия се плаши от мен и се стрелва в дълбокото. рак върви със странична походка по извивката на камък, заедно с малкото си раче. хиляди рибки щъкат.
корморани сушат криле отсреща.


клякам за снимка - тревите понякога стигат до кръста ми. наоколо всичко се движи, цвърчи, се ражда, умира.... мисля си - животът кипи в пиршество, в една и съща крачка със смъртта.

чучулига запява любовна песен и полита нависоко, лети, лети, лети.....
............................

/следва Синеморец, както си го поръча Рос/ :)

2 коментара:

dada каза...

"умопомрачаващи" снимки и вдъхновяващо описание в коментарите - "оставеност в пезия" :))))
...за другото - знам до някъде ....ииии... съпреживявам......()()()
Успешни полети, едномесечна смисленост, с пожелания за избягване на свинщини ти пожелавам!
С много обич: :)))))
(дада)

Ясмина каза...

и аз те прегръщам, Дадунчо, дано не изгрухтя някъде по трасето :)))