понеделник, 15 юни 2009 г.

когато простирах чаршафите

вятърът хищно
ехтеше в комина
и местеше чашите
люлееше даже
снега под
краката ми

от балкона
заслушах се
в свирка на
влака

представих си после -
понася се цялата
къща
къмнякъде
и може би
даже към теб
се понася
и

по
интуиция
знае посоката
вятърът

издува чаршафите
после
завърта в потракване
чашите

и се скрива под
масата.

......
....
..
рових се из зимни чернови. чудя се какво ли ще се случи по-нататък с летящата ми къща :)

........
освен това, Една сутрин се събудих в Сиатъл , на Петър Чухов.

Няма коментари: