вятърът хищно
ехтеше в комина
и местеше чашите
люлееше даже
снега под
краката ми
от балкона
заслушах се
в свирка на
влака
представих си после -
понася се цялата
къща
къмнякъде
и може би
даже към теб
се понася
и
по
интуиция
знае посоката
вятърът
издува чаршафите
после
завърта в потракване
чашите
и се скрива под
масата.
......
....
..
рових се из зимни чернови. чудя се какво ли ще се случи по-нататък с летящата ми къща :)
........
освен това, Една сутрин се събудих в Сиатъл , на Петър Чухов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар