разпусна коси и тук :)
...и заподскачаха радостни дупета :)
Явор успешно завърши детска градина :) със златен медал и грамота. наесен ще бъде първокласник, в същото училище, със същите деца.
учителката им се усмихва така около тридесет пъти във всеки край на учебна година. при това - доста естествено. "те - американците - са тренирани да се усмихват" - заключва Любо, когато споделям впечатленията си.
Училищата ме изненадват тук, обаче. приличат на бункери. класните стаи нямат прозорци, само врати.
за компенсация на това, вътре е много весело и шарено
учителките също ми правят впечатление с удобното си облекло. ходят по джапанки. често и с анцунг.
...........................................
................................
мислители Ясен и Явор. нагости сме на укята. преведено от врачански укя означава вуйчо. но всички наши приятели укЯта го наричат тук. нищо, че е само мой и на братишка всъщност вуйчА :)
много цветя и билки в предния двор на къщата му
и доматките на Малис - в задния :)
още небета край кея на Хънтингтън Бийч, където всеки ден караме колелета
скоро ще имаме соушъл секюрити номера.
"- мамо, за какво са ни тези номера?" - пита Ясен
"- за да имаме право единият да работи, а другият да учи безплатно, ако поискаме" - отговарям - "аз си избирам да уча дизайн на шапки" - смигвам му - "а ти каква работа си избираш?"
"- аз ще продавам сладолед!" - крещи възторжено Ясен.
после се замечтаваме - всеки с идеята си :))))
...и заподскачаха радостни дупета :)
Явор успешно завърши детска градина :) със златен медал и грамота. наесен ще бъде първокласник, в същото училище, със същите деца.
учителката им се усмихва така около тридесет пъти във всеки край на учебна година. при това - доста естествено. "те - американците - са тренирани да се усмихват" - заключва Любо, когато споделям впечатленията си.
Училищата ме изненадват тук, обаче. приличат на бункери. класните стаи нямат прозорци, само врати.
за компенсация на това, вътре е много весело и шарено
учителките също ми правят впечатление с удобното си облекло. ходят по джапанки. често и с анцунг.
...........................................
................................
мислители Ясен и Явор. нагости сме на укята. преведено от врачански укя означава вуйчо. но всички наши приятели укЯта го наричат тук. нищо, че е само мой и на братишка всъщност вуйчА :)
много цветя и билки в предния двор на къщата му
и доматките на Малис - в задния :)
още небета край кея на Хънтингтън Бийч, където всеки ден караме колелета
скоро ще имаме соушъл секюрити номера.
"- мамо, за какво са ни тези номера?" - пита Ясен
"- за да имаме право единият да работи, а другият да учи безплатно, ако поискаме" - отговарям - "аз си избирам да уча дизайн на шапки" - смигвам му - "а ти каква работа си избираш?"
"- аз ще продавам сладолед!" - крещи възторжено Ясен.
после се замечтаваме - всеки с идеята си :))))
2 коментара:
Хахахах :)))))))))))) Веднага си поръчвам шапка тогава! И най-големия сладолед! ;)))
Тази професия ти отива, между другото :)
А Явор много е пораснал от миналогодишната снимка :)
за тебе - шапка неви-Димка ще има ;)
Публикуване на коментар