събота, 24 януари 2009 г.

Чуденки

чудех се днес за някои неща

за мисленето се чудех - попитах Фони на какъв език мисли - английски или български?.. и той каза, че мисли на английски, защото повече е бил там, отколкото Тук. тогава се зачудих - ами ако нямахме език? как щяхме да мислим? какви щяха да са ни думите, образите, цветовете... неописуеми, невъзможни за споделяне?
как мислят напреимер бебетата? все пак са човеци с мозъци, би трябвало да мислят по някакъв начин, независимо че са толкова малки...
изобщо животните как мислят? после се сетих, че животните съм ги чувала да си говорят - кучета, котки, птици...прасета...грухтят по някакъв техен си начин, явен разговор. обаче идва въпроса - патиците от Торонто същия език ли използват като патиците в Прага?
сигурно никога няма да разберем.
а споделянето е въпрос на сливане може би. който не те разбира по принцип, по-добре да не те разбере никога.

още се чудя за жабите
помните ли едно време всички локви бяха пълни с попови лъжички. можех да ги гледам в продължение на часове...
сега дори една градска жаба не съм срещала от години, освен Дремс, но тя е съвсем друга квакаща тема :)))

и за още други работи се чудих, но ги забравих. :( :)

14 коментара:

pangenium каза...

За бебетата... Те всичко разбират, но просто мислят по съвсем друг начин. Не можем да го разберем, защото бебетата се изразяват като животните, още не знаят езика.
Моят първи спомен е от 3-месечна възраст и е доста конкретен, което ми дава правото да казвам всичко това :)

dada каза...

охоооо, падна ми ти, в моята носталгия по жабите, да видиш какво е, да ти липсва едно просто "квак" и щъркеловото гнездо наблизо - за ориентир на настъпилата пролет, в случай, че си се уне/отн есъл в нарцисизъм, и отворения прозорец, миришещ на акация, ухххххххх, сантименталности......()()()

Ясмина каза...

ох дадуне, ужасно искам вече пролет, да е май и синеморски жабоквак...

pangenium - интересно, какъв ли спомен имаш от 3-месечна възраст? ;)

Рос каза...

Интересното е, че и аз имам съвсем ясен спомен от бебешка възраст-незнайно каква точно, но на бебе в люшкащо се креватче. Незнам и на какъв език ми е протекла мислата, но ясно си спомням, че установих,че всеки път, когато се размърдам, кошчето започва да се люлее и аз заспивах.Иначе бебешкия плач си е един и същ и на български, и на английски :)

Анонимен каза...

"обаче идва въпроса - патиците от Торонто същия език ли използват като патиците в Прага?"

Съвсем сериозно - бях попаднала преди около година на научна статия, която изледваше езика на някаъв вид птици и бяха установили, че имат местни диалекти. Примерно синигерът в дюселдорф би имал трудност да се разбере със синигера от Хасково, освен ако не са живели преди това някъде заедно :)

Ясмина каза...

виж ти - чак да не ти се вярва колко богат бил всъщност света на езиците :) представих си немския акцент на синигера в дюселдорф хахахах, искрено ме разсмя :))))но и аз мисля, че би трябвало да е така - няма причина само ние хората да сме с различни езици на тая земя.

Рос, умно бебе си била ти :) аз пък нищичко непомня от тази възраст.

Анонимен каза...

Градска жаба, хихи :))) Представих си се една такава важна, с капела и усмивка до ушите :) Квак :)

Ясмина каза...

Капела, Бяла фуста и
Чадърче
хапват торта с баварски крем и боровинки в сладкарница "Пчела", ..и квакат.. :))))

SKREJI каза...

дали пък да не наречем мислите си вътрешен глас. те са първични идват преди словото... Човек и без да може да говори трябва да може да мисли...а езикът е четака с които ги рисуваме..и понякога ни мразят за това...а жабите... ех ....

Ясмина каза...

а ти на какъв език мислиш, Влади? :)

SKREJI каза...

ами на български... повечко съм поживял по родните краища, надявам се ама никога да не почна да мисля по американски (разбирай английски) че лошо...(или ще стана промит мозък с религиозни убеждения....или холивудска звезда ) ;-)

dada каза...

тук, така или иначе се получи нещо като чат, или по-скоро оживена дискусия(по-оживена от някои клубове, примерно ;)), та реших пак да се включа. Забелязала съм се, че мисля въз основа на образи и картини, бликащи от съзнанието ми, за това много жестикулирам говорейки, в опит да пресъздада максимално достоверно, това което е в главата ми и да му придам идентична на мисловната форма. От друга страна, когато се наложи да пиша нещо, се обръщам към представата си за него, картината в съзнанието ми, и тогава измислям израза-изказ, та за това съм на мнение, че всеки мисли в образи, а не в изразни средства. Последните ни служат за комуникация на елементарно ниво, в нашия земен, човешки живот. Интуицията е следващата форма за комуникация, поне според мен. Колкото до животните, нямам спомени да съм била в частност жаба(темата ми е сантиментална) и да съм се осъзнала за това в настоящето, за което съжалявам, сигурно ако осъзнато бях, бих намерила локва или вада(по интуиция), наблизо до някоя романтчна душа и целогодищно бих й квакала:)))))))))))))

Unknown каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
pangenium каза...

споменът ми -- поставят ме на някакво легло, което не е вкъщи и искат да ме снимат, но аз не искам и, съответно, изразявам нежеланието си със рев. Има ме сниман точно в тоя момент :)