понеделник, 19 януари 2009 г.

Хематом

вчера го знаех,
днес вече непомня кое
бе важното нещо,
дето не трябваше да забравям,
забравям, да
напоследък много
но си обещавам -
утре ще запомня всичко
всичко, и най-дребното,
като цветовете на камъните,
по които съм стъпила,
и листата, пръснати
по земята
колко ли
различни дървета настъпваме
всеки ден?
всеки ден...
усещат ли болка?

всичко...
и улични котки, кучета,
буболечки..
като онази, умиращата,
която извадих от локвата
с клечка
а беше отдавна,
но съм запомнила
толкова ясно

някои неща
остават незабравими,
независимо от големината си...

:)

2 коментара:

мислидуми каза...

това с локвата и клечката и буболечката :) да, плени ме

Ясмина каза...

:) благодаря