чудех се днес за някои неща
за мисленето се чудех - попитах Фони на какъв език мисли - английски или български?.. и той каза, че мисли на английски, защото повече е бил там, отколкото Тук. тогава се зачудих - ами ако нямахме език? как щяхме да мислим? какви щяха да са ни думите, образите, цветовете... неописуеми, невъзможни за споделяне?
как мислят напреимер бебетата? все пак са човеци с мозъци, би трябвало да мислят по някакъв начин, независимо че са толкова малки...
изобщо животните как мислят? после се сетих, че животните съм ги чувала да си говорят - кучета, котки, птици...прасета...грухтят по някакъв техен си начин, явен разговор. обаче идва въпроса - патиците от Торонто същия език ли използват като патиците в Прага?
сигурно никога няма да разберем.
а споделянето е въпрос на сливане може би. който не те разбира по принцип, по-добре да не те разбере никога.
още се чудя за жабите
помните ли едно време всички локви бяха пълни с попови лъжички. можех да ги гледам в продължение на часове...
сега дори една градска жаба не съм срещала от години, освен Дремс, но тя е съвсем друга квакаща тема :)))
и за още други работи се чудих, но ги забравих. :( :)
за мисленето се чудех - попитах Фони на какъв език мисли - английски или български?.. и той каза, че мисли на английски, защото повече е бил там, отколкото Тук. тогава се зачудих - ами ако нямахме език? как щяхме да мислим? какви щяха да са ни думите, образите, цветовете... неописуеми, невъзможни за споделяне?
как мислят напреимер бебетата? все пак са човеци с мозъци, би трябвало да мислят по някакъв начин, независимо че са толкова малки...
изобщо животните как мислят? после се сетих, че животните съм ги чувала да си говорят - кучета, котки, птици...прасета...грухтят по някакъв техен си начин, явен разговор. обаче идва въпроса - патиците от Торонто същия език ли използват като патиците в Прага?
сигурно никога няма да разберем.
а споделянето е въпрос на сливане може би. който не те разбира по принцип, по-добре да не те разбере никога.
още се чудя за жабите
помните ли едно време всички локви бяха пълни с попови лъжички. можех да ги гледам в продължение на часове...
сега дори една градска жаба не съм срещала от години, освен Дремс, но тя е съвсем друга квакаща тема :)))
и за още други работи се чудих, но ги забравих. :( :)
14 коментара:
За бебетата... Те всичко разбират, но просто мислят по съвсем друг начин. Не можем да го разберем, защото бебетата се изразяват като животните, още не знаят езика.
Моят първи спомен е от 3-месечна възраст и е доста конкретен, което ми дава правото да казвам всичко това :)
охоооо, падна ми ти, в моята носталгия по жабите, да видиш какво е, да ти липсва едно просто "квак" и щъркеловото гнездо наблизо - за ориентир на настъпилата пролет, в случай, че си се уне/отн есъл в нарцисизъм, и отворения прозорец, миришещ на акация, ухххххххх, сантименталности......()()()
ох дадуне, ужасно искам вече пролет, да е май и синеморски жабоквак...
pangenium - интересно, какъв ли спомен имаш от 3-месечна възраст? ;)
Интересното е, че и аз имам съвсем ясен спомен от бебешка възраст-незнайно каква точно, но на бебе в люшкащо се креватче. Незнам и на какъв език ми е протекла мислата, но ясно си спомням, че установих,че всеки път, когато се размърдам, кошчето започва да се люлее и аз заспивах.Иначе бебешкия плач си е един и същ и на български, и на английски :)
"обаче идва въпроса - патиците от Торонто същия език ли използват като патиците в Прага?"
Съвсем сериозно - бях попаднала преди около година на научна статия, която изледваше езика на някаъв вид птици и бяха установили, че имат местни диалекти. Примерно синигерът в дюселдорф би имал трудност да се разбере със синигера от Хасково, освен ако не са живели преди това някъде заедно :)
виж ти - чак да не ти се вярва колко богат бил всъщност света на езиците :) представих си немския акцент на синигера в дюселдорф хахахах, искрено ме разсмя :))))но и аз мисля, че би трябвало да е така - няма причина само ние хората да сме с различни езици на тая земя.
Рос, умно бебе си била ти :) аз пък нищичко непомня от тази възраст.
Градска жаба, хихи :))) Представих си се една такава важна, с капела и усмивка до ушите :) Квак :)
Капела, Бяла фуста и
Чадърче
хапват торта с баварски крем и боровинки в сладкарница "Пчела", ..и квакат.. :))))
дали пък да не наречем мислите си вътрешен глас. те са първични идват преди словото... Човек и без да може да говори трябва да може да мисли...а езикът е четака с които ги рисуваме..и понякога ни мразят за това...а жабите... ех ....
а ти на какъв език мислиш, Влади? :)
ами на български... повечко съм поживял по родните краища, надявам се ама никога да не почна да мисля по американски (разбирай английски) че лошо...(или ще стана промит мозък с религиозни убеждения....или холивудска звезда ) ;-)
тук, така или иначе се получи нещо като чат, или по-скоро оживена дискусия(по-оживена от някои клубове, примерно ;)), та реших пак да се включа. Забелязала съм се, че мисля въз основа на образи и картини, бликащи от съзнанието ми, за това много жестикулирам говорейки, в опит да пресъздада максимално достоверно, това което е в главата ми и да му придам идентична на мисловната форма. От друга страна, когато се наложи да пиша нещо, се обръщам към представата си за него, картината в съзнанието ми, и тогава измислям израза-изказ, та за това съм на мнение, че всеки мисли в образи, а не в изразни средства. Последните ни служат за комуникация на елементарно ниво, в нашия земен, човешки живот. Интуицията е следващата форма за комуникация, поне според мен. Колкото до животните, нямам спомени да съм била в частност жаба(темата ми е сантиментална) и да съм се осъзнала за това в настоящето, за което съжалявам, сигурно ако осъзнато бях, бих намерила локва или вада(по интуиция), наблизо до някоя романтчна душа и целогодищно бих й квакала:)))))))))))))
споменът ми -- поставят ме на някакво легло, което не е вкъщи и искат да ме снимат, но аз не искам и, съответно, изразявам нежеланието си със рев. Има ме сниман точно в тоя момент :)
Публикуване на коментар